Финландски и шведски изтребители се вдигнаха във въздуха на 24 септември, за да прехванат руски военни самолети над Финския залив. Това е първата подобна съвместна операция на двете страни и важен етап в задълбочаващото се отбранително сътрудничество между скандинавските държави на фона на нарастващото напрежение с Москва.

Мисията се проведе ден преди руският президент Владимир Путин да отхвърли предупрежденията на европейски държави за възможна заплаха от Русия в региона и да осмее естонските власти заради подготовката на страната за евентуална руска атака, предаде New York Post.

Финландски F/A-18 Hornet и шведски JAS 39 Gripen са били вдигнати във въздуха, след като руски самолети са били засечени в международното въздушно пространство, съобщиха шведските въоръжени сили.

Руската група е включвала транспортен самолет Ту-134, свръхзвуков прехващач МиГ-31, предназначен за откриване и унищожаване на въздушни цели на голямо разстояние, както и многоцелеви изтребители Су-30, използвани за бойни действия по въздушни и наземни цели.

„Ето как изглежда тясното сътрудничество на практика“, заяви генерал-майор Йонас Викман, командир на шведските военновъздушни сили, след съвместната операция.

„Изградени в продължение на години върху доверие и силни лични взаимоотношения, сега можем да действаме безпроблемно заедно – като военновъздушни сили, като нации и като съюзници“, добави той.

През последните месеци тревогата от руската военна активност по източния фланг на НАТО нарасна заради поредица от инциденти, свързани с въздушното пространство на страни от алианса.

Сред тях са навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство, полетът на руски хеликоптер Ми-8 от Калининград към Полша, както и случаи на руски дронове, паднали в Румъния и Молдова. На 18 септември въоръжени руски самолети навлязоха и в естонското въздушно пространство, след което бяха прехванати от самолети на НАТО.

Естонският министър на отбраната Мартин Херем предупреди, че Русия може да е в състояние да използва военна сила срещу Естония в рамките на една година. По думите му Талин трябва да прецени дали отбранителните способности на страната са достатъчни за подобен сценарий.

Естонският премиер Кристен Михал заяви, че правителството е готово да затвори граничните контролно-пропускателни пунктове в кратки срокове, ако оценката на заплахата се промени.

В петък, по време на реч на Международния форум на обединените култури в Санкт Петербург, Владимир Путин отхвърли подобни предупреждения.

„Много хора в Европа казват, че очакват атака от Русия и затова твърдят, че трябва да се подготвят за война с Русия“, заяви Путин.

„Искам да подчертая още веднъж: ние не се готвим за военни действия срещу Европа. Нямаме такива планове, нямаме основание за тях и, най-важното, нямаме реален мотив да ескалираме ситуацията с Европа“, каза руският президент.

След това Путин осмя предупреждението на естонския министър на отбраната Мартин Херем.

„Както шеговито казваме в Русия: „Циркът си тръгна, но клоуните останаха“. Това е политическа клоунада. Очевидно тези твърдения са пълни глупости и абсурд“, каза Путин.

Естония се намира от другата страна на Финския залив спрямо Финландия. И трите държави са част от все по-тясно интегрираната система за отбрана на НАТО в Северна и Източна Европа.

Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г. като 31-вия член на алианса, което приблизително удвои дължината на сухопътната граница на НАТО с Русия. Швеция стана 32-рият член през март 2024 г., а Естония е част от алианса от 2004 г.

Балтийският регион остава в повишена готовност и заради инциденти с газопроводи, предполагаем саботаж и други хибридни заплахи след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.

През юни НАТО обяви, че засилва защитата на източния фланг в киберпространството и космоса и подпомага държавите членки в изграждането на устойчивост срещу действия, които алиансът определя като враждебни руски операции, включително кибератаки, саботаж и нарушения на въздушното пространство.

От НАТО подчертават, че военните дейности по източния фланг са изцяло отбранителни и че алиансът е „готов, желае и способен да защитава всеки съюзник“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро подчерта ролята на САЩ в алианса. По време на посещение в Айова той заяви, че Владимир Путин „знае, че Съединените щати и Европа са напълно преплетени“.

„Трябва да се уверим, че сме подготвени, че сме силни и той го знае. И ако направи нещо глупаво, знае, че реакцията ни ще бъде остра“, каза Рюте.

На 24 септември представители на европейските разузнавателни служби предупредиха, че Русия може да опита да тества отбранителните способности на НАТО.

Датската служба за военно разузнаване оцени риска от ограничена руска военна атака срещу страна от НАТО през следващите месеци като „нисък, но нарастващ“. Според оценката се очаква Москва да засили хибридната си кампания срещу НАТО и Запада.

В същото време службата посочва, че пълномащабно руско нахлуване в страна от НАТО остава много малко вероятно, но вече не може да бъде напълно изключено, предаде bTV.