По време на Руско-турската война (1877-1878), на датата 3-ти юли 1877 г, Българското опълчение преминава река Дунав при Свищов.
Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия.
Инициатор за нейното създаване е руският генерал Ростислав Фадеев, който намира подкрепа от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия.
Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на българските опълченци.
Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876).
Първото редовно подразделение е сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз Николай Николаевич.
Българските опълченци проявяват голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не допускат армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември същата година взимат участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор (1878) Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.
