Свети мъченик Лазар Български е един от последните български светци. Още като момче той заминава за Мала Азия, където бил нает за овчар. Бил винаги с твърдата Христова вяра и това предизвикало омраза у един турски ага, който го хвърлил в тъмница.
Започнали дълги изтезания или да приеме турската вяра, или да бъде обезглавен. Жигосвали го с нажежени железа по цялото тяло, нажежен бакърен тас поставяли върху главата му и обгорили езика му, но вярата си не предал.
Неверниците се страхували да поставят въжето на шията на Лазар и заставили християни да сторят това, но той ги спасил и сам метнал примката около шията си на 23 април 1802 г., когато е бил само 28-годишен.
За Свети мъченик Лазар било написано житие и съставена служба, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на йеромонах Неофит Рилски.
Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, където е означено и родното му място - Дебел дял.
Множество документи сочат Свети Лазар като светец, както и това, че над мощите му стават чудеса.
