Успешно евакуираният българин от Израел Мартин Ралчевски бе специален гост в „Денят на Дарик“. Писателят и сценарист на филма „Не затваряй очи“ говори за ужаса, през който е преминал докато се стигне до евакуацията му от Израел и завръщането на родна земя. Ралчевски заяви, че българите там са били „като заложници“, като допълни, че те са се чудили „дали ще има утре“.

„Чувствам се добре, спокоен, щастлив, но и малко напрегнат. Последните дни бяха доста напрегнати. Дали изобщо ще се приберем и дали ще има утре, се чудихме. Искам да благодаря на България и нашите посланици в Израел и Египет, президентството и др. Усетихме силното присъствие на нашата на държава.

„Там бяхме като заложници, да не си мислим, че имаме проблеми в България, просто да не си мислим. На всеки му е дадено да не вярва в собствената си смърт. Тя беше много близо, но ние вярвахме, че ще оцелеем. То е ирационално, защото не вярваш, че ще ти се случи, но всъщност е много близо. Това са хаотични бомби. Те просто стрелят срещу града. Иран изстрелва 200 ракети, израелците прихващат 195, но 5 падат в града“, каза още той.

„Първата вечер не осъзнавахме, че това е реалност. Казвахме си, че това рутинно за Израел, но и те не бяха спокойни този път. Те казваха: „Не е като друг път, не е като друг път. Не може това да е най-безопасното място, когато се изливат такива огромни количества огън и жупел, а ти си вътре и си казваш: „Това е безопасно“. Не вярвам в тези техни думи.“

„Бяхме на български културен фестивал там. Събираме се българи и всеки приставя по нещо. Нашето участие бе с филма „Не затваряй очи“, на който съм сценарист. Имаше българска вечер, среща с г-жа посланичката, разходка из града. В четвъртък разбрахме, че наистина е сериозно. Това стана ясно, когато Израел започна атаки срещу обектите за обогатяване на уран на Иран. Нямаше как иранската държава да не реагира, а въздушното пространство бе затворено тогава за неопределено време“,

„Попаднах на публикации, че това ни се дава да изпитаме това, което сме написали, да ни се случи и на дело. Бог допуска да ти се случи нещо, което си написал с някаква цел. Това са се питали през вековете много хола. Имаше коментари, че това в личен план на мен и на режисьора ни се случи с нашия филм. Това предизвика интерес към нашия филм, гледай какво нещо се получи…“

„Донякъде вярвам в символиката, защото от християнска гледна точка това не е така. Някой път ти се случват неща по стечение на обстоятелствата, не винаги има Божия пръст. Има една поговорка: „Не спирай да вярваш в Бога, но си и заключвай колата“.

„Филмът „Не затваряй очи“ стана най-гледаният български филм за месец февруари 2025 година. Беше две седмици първи, а след това бе на второ място. Това е филм за вярата – пръв в историята за вярата. Това е християнски филм, а героинята се бори с тежко заболяване, а накрая се случва чудо на чудесата. Това чудо накрая се случи и на нас. Когато нощта беше най-тъмна и най-страшна, на нас ни се случиха хубави работи“.

„Жена ми разбра какво се е случило близо 20 часа, след като се е случило. Тя гледа една програма новини един път на вечер. Тя първоначално не ми повярва. Тя си помисли, че преувеличавам. Петък ни беше най-страшният ден, мислихме, че е шега. Гледаш небето и виждаш балистични ракети, изстреляни от 1200-1300 километра, а те просто си падат. За евакуацията се разбра в неделя, ние за нашата сигурност не го обявихме докато бяхме на територията на Израел. Някои хора не издържаха и снимаха рейса и всичко. Влизаме в Египет и видяхме новините в YouTube и всичко беше разказано в първата новина, но това ви е работата на журналистите“

„Ние имахме минута и половина, за да се скрием, пък бяхме на магистралата. Той каза, че ще забави скорост и ни каза да си наведем главите. Някои се наведоха, другите комично ги снимаха. Имаше атака по мястото, където ние бяхме. После на границата беше кошмар. Над 5 часа преминахме 150 метра. Имаше румънци, руснаци, евреи, унгарци, изобщо най-различни хора. Когато влязохме в Египет, автобусът спря да пием вода, но ние не искахме, защото искахме да се движим бързо до летището и да излетим към България. Нашият автобус беше последният. Имаше страшна беднотия… Аз не вярвах. 300 километра голяма беднотия, то си беше като катун, и от време на време някоя хубава къщичка. После на летището видяхме злоупотребата в исляма – издевателство над деца. Имаше нещо ужасно, което ме нарани. 10-годишни момиченца със забрадки, държани от 40-годишни мъже. Ако бях другаде, щях да го пребия този, това ме изкара от равновесие, но ми казаха да не ги гледам, защото там това е законно. На летището в Египет после ни искаха бакшиш и искаха поне 1 евро. Там е различна културата, не е хубава изобщо“

„Житейски урок получих, когато попитах изкуствения интелект какъв ще ми бъде животът след преживяното и той ми отвърна: „Мартине, животът няма да ти е същият“. Аз си мислих не само как ще ми свърши живота, а и как ще рефлектира върху семейството ми. Аз се надявах да не стана получовек, да бъда осакатен, то в такъв случай е по-добре животът ти да свърши. Можеш да станеш получовек за един миг. Мислих си, че не съм готов за срещата с Бога, защото съм грешен човек от християнска гледна точка. Слава Богу, че това мина. Всички слушатели на Дарик радио да бъдат благодарни и да оценяват, че живеят в мирна и свободна страна, защото това е повече от всичко“, завърши Ралчевски в интервюто си пред Божидар Русев.

Цялото интервю с успешно евакуираният българин от Израел Мартин Ралчевски в „Денят на Дарик“ вижте в прикаченото видео!