„Трябва да поставим начало на една истинска дискусия как България да стане богата и развита страна, защото това е единственият начин хората да искат да се връщат в страната ни, да остават в България, да създават семейства и да живеят тук.“ Това заяви председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев вчера на дискусия на тема „Конкурентен бизнес“ в рамките на поредицата от публични дискусии по важните за бъдещето на България теми под мотото „Силна България в силна Европа“, посочват от пресцентътра на формацията.

Според Асен Василев идеята на дискусията е да погледнем по-далече на хоризонта – не в рамките на 1–2–3 години, а къде виждаме българската икономика и българския бизнес след 10–15 години. Защото това ще определи траекторията на следващите 1–2–3 години. „Каквото и да си говорим, всички средства, с които държавата разполага, идват от бизнеса под една или друга форма – те трябва да бъдат изработени. Така че тук по-скоро трябва да помислим как виждаме българската икономика и оттам нататък.“ Втората задача на тази дискусия е да формулираме по какъв начин държавата да не пречи, а да помогне на бизнеса, посочи той.

Водещият на дискусията Ивайло Шотев, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме Промяната“, обясни, че партията е възприела нов подход за формиране на политиките си. Според него целта не е да дойдем при бизнеса и да му кажем какво смятаме да направим, а да проведем една честна дискусия какво реално трябва да се направи.

„Европейският съюз се променя, светът се променя. Изключително бързи са темповете, до някаква степен ние сме на ръба на нова индустриална революция с оглед настъпването на роботите в индустриалното производство, с изкуствения интелект, който вече навлиза както отвъд личната употреба, така и в бизнеса“, каза Шотев. Според него затова трябва да обсъдим как ние трябва да се променим в политиката и в бизнеса.

В дискусията се включиха представители на бизнеса, на работодателски организации, икономисти и финансисти. По всяка от темите на дискусията бяха представени икономически данни, върху които да стъпи дебатът. 

Първата тема от дискусията беше „Отиваме към световен пазар – от ишлеме към световен бранд“. Асен Василев постави въпроса как България да спре да бъде символ на евтина работна ръка, да създаде български бранд и чия е отговорността за това – на държавата или на бизнеса. Участниците в срещата се обединиха около идеята, че трябва да се изработи дългосрочна национална стратегия за растеж на България, в която да се определят секторите с висок потенциал за растеж. Страната ни трябва да запази индустриалното си производство, но и да развива сектори с висока добавена стойност, да създава собствени брандове и да привлича големи световни компании. Бизнесът постави въпроса за необходимостта от по-качествено образование. На европейско ниво беше поставен въпросът за преформатиране на Зелената сделка, така че страните от ЕС да не губят конкурентоспособност, съобщава формацията.

Втората дискусия беше на тема „Държавата на пазара“. Тя беше посветена на ролята на държавните предприятия, болници и образователни институции в развитието на икономиката. Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че за държавните предприятия е необходимо в по-голяма степен да се заложи на концесии на дейности, в които държавата не е добър стопанин. За ключови дейности, където държавата има естествен монопол, е необходим по-добър контрол. Образованието трябва да остане грижа на държавата, но с промяна в качеството. Също така потребителите трябва да разберат, че в голяма степен контролът зависи от тях.

„Къде спира пазарът и започва солидарността“ беше третата тема на дискусията. Тя беше посветена на това как държавата иззема и преразпределя ресурса от данъци и осигуровки и къде го инвестира. Трябва ли да се променя данъчната система и процентът на преразпределение от държавата? Можем ли да имаме социална държава, без да се задушава частната инициатива, и как да стимулираме бизнеса, без да създаваме неравенство? Мнозинството от участниците смятат, че може да има социална държава, без да се повишават данъците и процентът на преразпределение. По въпроса за неравенството бизнесът смята, че социалните програми трябва да са по-таргетирани, за да имат ефект. „Проблемът е, че ако се направи целева помощта, тези, които са си плащали данъците, са изключени от системата. Ние смятаме, че първо трябва да е справедливостта и после солидарността“, каза Асен Василев. Според него трябва да се обсъди и промяна в конструкцията на пенсионната система, защото в момента има поколение, което си е изработило пенсиите и не получава дори минимума на линията на бедността.

Четвъртият панел беше на тема „Времето като най-скъп ресурс на бизнеса“ и беше посветен на административните пречки, процедури, контрол и регулации от страна на държавата, които създават затруднения пред бизнеса. Дискутирано беше как дигитализацията на административните услуги би намалила времето и би улеснила предприемачите. Всички участници се обединиха около мнението, че административната тежест върху бизнеса отнема време и средства и създава възможности за корупция. Дигитализацията и въвеждането на електронни услуги са сред процесите, които биха намалили тази тежест, се казва още в изявлението от формацита.