Той е на 34 години и се казва Делчо Делчев. Архитект, един от съоснователите на сдружение "Трансформатори", което допринася за промяна на градската среда в София по необикновен начин - чрез изграждане на връзка между града и гражданите. Занимава се и със свой докторантски курс "Модели за развитие на панелните комплекси" в БАН.

Заедно с екипа си търси смисъл и в най-занемарените и неоценени градски места и обекти - подлези, трафопостове и калкани, изоставени сгради и бетонни скелети. Градовете са пълни с предизвикателства, а градът е най-социалното и демократично място в съвременното ни общество.



Делчо попадна заслужено в проекта "40 до 40". Той е гост в предаването Дарик кафе, за да разкаже повече за себе си, за вдъхновението да променя средата, в която живее и източника на идеите си.

Какво мислиш за избраните 40 личности в проекта и как намираш своята номинация?

Делчо Делчев: Наистина съм впечатлен от селекцията в проекта "40 до 40". Все още не знам кой е номинирал точно мен, но се радвам. В офиса ми веднага се пусна шега, че това са новите Свети Четиридесет мъченици. Предполагам, всеки от тези 40 души в момента "се пече на бавен огън" от Дарик радио, но се надявам от това да произлязат само позитивни неща.


От друга страна обаче, този своеобразен "mapping" на лидери е много иновативен и качествен проект. Струва си да се показват подобни хора, защото по инерция или по друга причина медиите се занимават предимно с теми и личности, които не са градивни и позитивни. Другият интересен момент е, че този проект създава мрежа от хора, повечето от които не се познават помежду си, а от подобна връзка може да произлязат много ценни взаимодействия в бъдеще.

Как се развива работата на "Трансформатори"?

Делчо Делчев: Върви много добре. Може би нещата не се случват толкова бързо, колкото ни се иска, но важното е, че се случват. Сдружението стартира дейността си през 2009 година. В началото искахме да започнем с акции, които да ни тестват като екип и да провокират архитектурната и градска среда, но да не струват много пари и да имат видим ефект. След това дойде и името "Трансформатори", което произлиза от една идеологическа гледна точка, свързана с енергията в пространството. Ако приемем, че тя съществува, просто трябва да се улови и да се насочи в правилната и положителна посока. Това ни помогна да срещнем много съмишленици.

Сега, на третата година от съществуването си, можем да се похвалим с достатъчно малки и големи проекти, които променят градската среда и канализират енергията.

Много хора в България живеят в панелни комплекси, би ли ни споделил малко повече за своята докторантска тема в БАН "Модели за развитие на панелните комплекси"?

Делчо Делчев: Самият аз съм живял в панелен блок. Като архитект и човек дълго време съм изследвал позитивите и негативите на това жилищно пространство. Позитивите са, че то е много добре планирано, т.е. има достатъчно улици, парково пространство и други елементи. Това в западните схващания се нарича "качество на живот", докато тук този термин опира най-вече до материални предимства като кола, плазма и други. От друга страна, тези жилищни комплекси имат повече пространство, въздух и се намират в периферията, което предполага да са по-близо до извънградска и зелена среда. У нас обаче тези пространства не са завършвани по тяхното предназначение и сега хората, които живеят в тях, рядко се радват на тези позитиви.

Към днешна дата повечето жилищни сгради се строят на средновековен принцип – уплътнено от всякъде пространство, без паркоместа, без инфраструктура между жилищните сгради и т.н. Това донякъде обезсмисля и професията архитект, а възможности има. Съвременната градоустройствена етика повелява градовете да не експандират, т.е. да не се разширяват за сметка на земеделски и горски земи, а да се развиват вътре в себе си и да намират вътрешни територии, които не се използват.

Разкажи малко повече за вашите проекти?

Делчо Делчев: Интересен е проектът "Таблоид", чрез който преобразихме електронните табла в центъра на София, като ги изрисувахме. Това от една страна ги направи по-красиви, а от друга - прекрати вандализма срещу тях. Инициативата ни обхвана ул. "Г.С. Раковски" и ул. "Шишман", едни от най-оживените пешеходни улици. В проекта се включиха много художници, които за първи път рисуват на улицата - експозициите им обикновено сe представят в галерии. Тези инициативи привличат много талантливи млади художници, които представихме по този начин. Проектът се оказа не само успешен и интересен за гражданите, но и продължава да живее собствен живот – по улиците се появяват нови изрисувани електронни табла.

Искам да ви благодаря за този проект, защото по CNN world гледахме репортаж не за бежанците в България, а за изрисуваните табла в София. Може ли да споделиш малко повече за актуалния ви проект в момента – "Ревизия"?

Делчо Делчев: Това е един проект, чиито етикет и име ще се слагат на места в града, които трябва да се преосмислят. Първият паметник, обект на "Ревизия", е паметникът "1300 години България", който се намира в близост до НДК. Всичко започна на архитектурната седмица в София миналата година, когато направихме конкурс за идеи как това неизползвано, но важно пространство може да се промени. След това общината ни покани да представим идеите си и за наше щастие някои от тях бяха приети. Това е място, събрало в себе си не само политика и идеология, но е и  ичаст от едно много важно градско пространство, изградено обаче по доста остарял начин. Паметникът има много привърженици и не по-малко противници и от много време е "спорна територия". Затова в стремежа си да правим от минусите плюсове, решихме да преобразим пространството, без да му вредим. Чрез визуалния спектакъл "Телемапинг" за кратко време този паметник изживя извънземни моменти. Със звук и светлина артисти правиха визуално шоу върху стените му. Това се случи със съгласието на общината и на самия автор на паметника.

По този начин дадохме един позитивен поглед върху пространство, събрало в себе си доста негативизъм.

Ще се радваме да споделяме още идеи на "Трансформатори” и на самия Делчо Делчев за промяна на градската среда и нагласите в обществото.