Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) - Сливен, Нов Български Университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от Германия за втора година провеждат заедно археологически обходи в долината на Тунджа в Община Сливен. Проектът се финансира от Министерството на културата на РБ и целта на тазгодишната кампания е да се проучи землището на село Глуфишево.
В археологическата наука Глуфишево е известно с укреплението от късната античност и средновековието, което е разположено на височината над съвременното село.
Тазгодишните проучвания допринесоха за разкриването на неизвестни досега археологически обекти. Каменната брадва, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20- ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 г., показват, че в равнинните, по-ниски части на землището на Глуфишево, през новокаменната епоха (6 хил. пр. Хр.) възниква селище или друг вид археологически обект.
През следващия период - каменно-медната епоха (5. хилядолетие преди Христа) - настъпва значителна промяна: селището се изтегля на високо върху платото западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в миналото е било покрито с гори. Преместването на селищата на по-високи места, които предоставят по-добра защита и сигурност, е характерно за каменно-медната епоха, която се обозначава и с термините халколит и енеолит. Този период се отличава с много гъста селищна мрежа, демографско развитие и социално разслоение. Най-значителният пример за концентрацията на богатство и много ресурси в ръцете на отделни личности и фамилии през тази епоха дава Варненският некропол. Конфликтите за суровини, земя и други ресурси не подминават и селището от 5. хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с. Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато завинаги. В ерозирал склон се виждат следи от опожарени жилища. През античността се наблюдава връщане към равнинните, плодородни и богати на вода части на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две селища от късножелязната епоха (V-I в. пр. Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3) показват, че обитателите на землището на Глуфишево през късножелязната епоха са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде вероятно е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по склоновете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази епоха датират и първите пътни връзки между селищата, съхранени в спомена на местното население като “големия калдъръм” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм” (трасето му през римската епоха може да се проследи до Августа Траяна). През римската епоха в землището на с. Глуфишево вероятно са съществували малки селища или единични стопанства, поддържали пряк контакт с по-големите центрове от този период, регистрирани в землището на съседното с. Скобелево.
Отслабването на централната власт през Късната Античност (5. - 7. век преди Христа) води до набези и несигурност. В отговор на тези процеси на много места са построени крепости, които дават защита на войскови части и местното население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има значителни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна информация за характера на укрепителните съоръжения. В склоновете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно селище. Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава възможност по най-бързия начин да потърсят сигурност в укрепеното пространство.
