Архангеловден (Рангеловден) е един от най-големите есенни празници в българския календарен и обреден цикъл, честван от Православната църква на 8 ноември.

Денят е посветен на Събора на свети архангел Михаил и останалите небесни безплътни сили.

Предводителят на небесното войнство: Свети архангел Михаил се изоразява с копие в ръка, тъпчещ дявола, и е символ на справедливостта, светлината и победата над злото. 

Според българските поверия при подялбата на света на него се е паднало да придружава душите.

Вярва се, че той отделя душата от тялото, подавайки й ябълка, поради което народът го нарича „Душовадник“ или „Вадидушник“. 

Съботата преди празника се отбелязва една от най-големите поминучни задушници през годината (посветена и на загиналите български войници).

 На трапезата задължително присъстват курбан (овнешко или шилешко месо), фасул, варено жито, червено вино и специален обреден „рангеловски“ хляб.

Най-възрастният в къщата разчупва хляба на кръст и го полива с вино. 

Според вярванията на този ден не се работи тежка домакинска или полева работа, за да няма болести и да се почита паметта на мъртвите. 

Освен религиозен и поменъл ден, Архангеловден е официален професионален празник на няколко гилдии:

Българската полиция: Честването на 8 ноември като празник на служителите на реда започва през 1924 г. по инициатива на софийския градоначалник Георги Кисьов, прекъснато е през 1944 г. и е официално възстановено през 1994 г. (обявено с решение на Министерския съвет през 1999 г.).

Месари и колбасари: Професионален празник на хората, занимаващи се с преработка и приготвяне на месни продукти (традиционно свързан с заколяването на жертвените животни по това време на годината).

Урбанисти: Ден на специалистите по градско планиране и устройство на териториите. 

На този ден празнуват над 240 хиляди българи. Сред най-разпространените имена са: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Рангел, Гаврил, Радка, Радостин, Огнян и Пламен.