- Доста години минаха откакто бе приет общия устройствен план /ОУП/ на Община Созопол и бих искал да попитам, има ли нужда от опресняване и ревизия той, къде през годините се виждат някои от пукнатините му, както например в Бургас-оказа се, че някои зони са доста по-интересни, а други се развиват прекалено бавно и може би ще трябва да се променят статути и устройствени зони, за да може да се да отговори на съвременните очаквания. Какви са пресечните точки, които можем да намерим в общия устройствен план на Созопол?
- Ние сме една от малкото щастливи общини, които притежават ОУП от 2016 година. Наличието му наистина води до едно регламентирано застрояване на територията му. Разбира се, минали са около 7 години. Оттогава и той претърпява промени. И обмисляме да направим ревизия за местата, които сме счели, че са слаби, които имат грешки и в чисто технически план са погрешно изработени.
Като икономически план наблюдаваме в последно време изграждането на вецове и ветрогенератори, така че трябва да се обособят зони за тяхното позициониране. Ние нямаме производствени зони. При нас повечето устройствени зони са за отдих и курорт. Т.е. в момента ще предвидим производствени зони по селата, където биха могли да бъдат изграждани такива паркове. Това е най-важната задача, към която се стремим.
- Има ли зони, които виждате, че не са се наложили като курортни, обособяват се твърде бавно. Както в Бургас, например, местността „Кьошето“ вече може би 10-12 години не успява да се обособи като курортна зона и да започнат застроителни процеси, макар и в по-малък мащаб. Но това е продиктувано от инвестиции в инфраструктурата. Вероятно и Вие, имате такива зони, в които човек, дори да изгради малка къща, семеен хотел или пък жилищна кооперация, изисква доста вложения във ВиК и електрическа инфраструктура. Има ли такива райони при вас, кои са те и кои зони се развиват малко по-бавно от това, което ОУП е предвиждал?
- Мога да кажа кои зони се развиват най-бързо. Именно, защото е предвидена вече подземна инфраструктура. И имаме застроителен план за цял нов квартал, където през последните няколко години започна усилено застрояване на многофамилни жилищни сгради за ниско застрояване до десет метра кота корниз. Там общината е проектирала цялата улична мрежа, подземната инфраструктура, включително сме изградили част от нея, т.е. не е само на проект. Има канализация, водопровод и изградени улици, както и подземно сметосъбиране. Т.е. този квартал се застроява по общ генерален застроителен план. Всичко е много регулирано. Всеки, който иска да строи там, знае точното си място на застрояване, точните си параметри, точните специфични изисквания към мястото, знае къде ще се включи с ток и вода и може да строи. Затова Общината трябва да инвестира предварително, поне в проектирането на подземна инфраструктура и уличната мрежа, за да улесни бъдещи инвестиции.
- Как комуникарате с ВиК- дружествата? Защото винаги преди да се направи каквато и да е друга инфраструктура, трябва да са приключили с полагането на тръби за канализация и вода.
- Когато се прави общ застроителен план става много лесно. Когато се прави на парче- всеки възложител сам да урежда посредством подробен устройствен план и схеми към ПУП, сам да си решава къде ще бъде канала и водата, става много сложно. Т.е. то не може да бъде организирано никога. Докато, когато възложител, примерно в проектирането е община, и тя направи общ план застроителен с подземната инфраструктура, всеки който след това директно влиза за проектиране, без да прави общ устройствен план, получава тази базова информация. Мисля, че това е най-идеалния вариант. Дружествата просто си съгласуват цялостния план.
- Голяма част от финансирането всъщност става чрез тези държавни дружества за изграждането. Докато проектирането е за сметка на Общинската администрация. Това, може би е по-добрия модел?
- Да. Или група хора се събират и правят това. Най-лошия вариант е когато всеки сам си урбанизира територията. Това може да го видим във вилната ни зона „Буджака“. Това е полуостров, където началото на 90-те години започва масовото застрояване на парче. От едни лозя и ниви, там всеки самостоятелно е започнал да урегулира имотите си. Там до ден днешен имаме и най-големите проблеми и с подземната инфраструктура, защото никой не знае кой къде е направил водопровод. ВиК няма цялата информация. А това планиране е важно за бъдещето на всяка една територия.
- Като говорим за бъдещето, ми се иска да попитам как стои въпроса по отношение на туристическата инфраструктура? Какво изграждате, има ли нещо интересно в момента? Знам, че по отношение на автогарата има някакви предвижвания. Как върви туристическия сезон в момента? Защото все пак идват информации от цялото ни Черноморие, че сезонът е малко по-слаб. От това, което следим ние по отношение на Стария град, това едва ли е така, но може би в по-малките населени места в общината може би пък има спад.
- Ние сме в разгара на летния сезон. Аз наблюдавам, особено покрай 1 юли, изключително силен период. За десетки хиляди става въпрос по най-хубавите ни плажове-Каваците и Градина. Градът беше препълнен с млади хора. Август месец без изключение почти винаги е пълен. Наблюдавам обаче, че в Созопол за последните три години има голям интерес от много различни брандове заведения, които откриват врати като ресторанти и барове. Те разбира се, привличат своята публика. Смятам, че предлагаме една доста голяма палитра от туристическа услуга за всеки вкус.
- С различни ценови диапазони на рибената чорба, например…
- Разбира се, има скъпи ресторанти, които са с гурме кухня, има и локални местни ресторанти, плажни. За всеки джоб и всеки човек, Созопол предлага такава услуга. Тя е на високо ниво. Плажовете ни са изрядно подредени и поддържани в перфектна чистота.
Созопол, както знаете, е културно средище. Освен Аполония, имаме много други фестивали и събития през целия летен сезон. Това носи и съответната публика в града.
В началото на мандата имах амбицията да изградим една автогара в Созопол и една автоспирка в Черноморец. Кметът Тихомир Янакиев подкрепи тази идея и заедно с целия ни екип осъществихме автоспирката в град Черноморец, предстои официално откриване следващите седмица, тя и в момента функционира и посреща гости. Черноморец също се разива като дестинация през последните години и няколко местности вече са с с качествена архитектура, което много ме радва.
По отношение на автогарата в Созопол- идейният проект е изготвен. Той е предаден за съгласуване в Министерството на културата, тъй като се намира на територията на Стария град, в местността Провлака, на входа на Созопол, срещу сградата на Общината. Там има един терен,общинска собственост, около 2 дка. Предишна администрация е разработила ПУП, предвидила е имота за автогара и туристически информационен център. Сега ние решихме да реализираме тази идея и да направим малък проект за малка автогара с РЗП около 300 квадратни метра, едноетажна, симетрична постройка, с архитектура, която мисля, че се вписва в Стария град. Но за съжаление към момента не е започнало строителството и проектът не е реализиран, тъй като имаме малки спънки от Министерството на културата. Има и Национален институт за паметници на културата, които всъщност са лявата ръка на Министерството на културата и те вършат огромната административна работа. Така че по-скоро се обръщаме към тях за съдействие.
Чуйте разговора на арх. Емил Бурулянов с главния архитект на Община Созопол Радост Георгиева в "Посоката на Бургас":