Арх. Илиев: Сградата на бившия хотел “Балкан” е градообразуващ фактор

В петък ви представяме втората част от рубриката на Дарик радио  “Визитка в минало време”. Името и се роди някак си естествено в разговор с хората, които се съгласиха да се включат в нашия проект, чиято цел е да събудим дебата за съхранението и вдъхването на живот на русенските сгради-паметници на културата. Благодарим от сърце за това на историка Мариана Димитрова, арх. Венцислав Илиев и общественика-ротарианец Венелин Молнар, който поддържа сайта Roustchuk.bg. Идеята ни е в няколко поредни предавания да разкажем историята на емблематични сгради, които правят града ни това, което е, правят града ни Малката Виена.

Започнахме със сградата на първото застрахователно дружество в България, или както мнозина русенци я знаят и като сградата на Старата полиция, която е завършена през 1890 г. Сега продължаваме няколко години напред. Променяйки архитектурния си облик града постепенно променя и названията на своите забележителни архитектурни сгради. Ако преди Oсвобождението хотелите и хановете са носели имена свързани с техните собственици, то след него точно по европейски модел, в резултат на пътуванията на русенци в Европа ,  се променя не само външния облик, не само новата модерна архитектура, но и техните имена. И така в началото на 20 век, между 1905 и 1907 г. в центъра на Русе,на площад "Хан Кубрат", се построява още една забележителна сграда - на Русенското мюсюлманско настоятелство, която е предназначена за хотел, носещ гръмкото име “Бристол”. По данни на старите русенци, последният съдържател на хотел “Бристол”, до 1948 се е казвал Стоян Петров. След национализацията на едрата градска собственост в края на четиридесетте години на 20 век, хотелът променя няколко пъти своето име, докато се стигне до “Балкан”, с което остава в паметта на русенци.

На мястото на х-л “Балкан” до края на 19 век е имало джамия, която се е казвала Салкамлъ джамия. След Освобождението, въпросите със собствеността на мюсюлманите в България, е уредена със специален закон и това място си остава собственост на местното Мюсюлманско настоятелство. Русе е бил сериозен османски център, валийски град и е имало множество джамии, но по новия градоустройствен план, те е сладвало да бъдат съборени. Тогавашното религиозно ръководство наема архитект Тодор Петков, който се е завърнал от Гент и е назначен за главен архитект на Русе, да построи сграда на мястото на джамията. Така за две години, между 1905-07 г. в центъра на Русе се появява сградата на х-л “Бристол”. Сградата е била използвана от изповеданието като доходно сдание. По време на Първата световна война в него се настанява щаба на Окупационния корпус на английските и френските войници. Те били много интересни за русенци, защото били главно представители на колониите от Алжир и Сенегал.

По-късно на първия етаж се е намирало най-известното златарско ателие на Тево Папазян. Старите пощенски картички показват как различни наематели са се възползвали от това много добро ъглово място за развитие на бизнес. Това е продължило и след 9 септември, 1945 г., когато в него се настаняват други хора и хотелът сменя името си на “Република”, “Москва”, докато се стигне до “Балкан”.

През 1959 г. мансардният етаж изгаря, и тогава се прокрадва идеята сградата да бъде съборена и на нейно място да се построи нещо съвсем различно. Според градската легенда, тогава се намесил висшият партиен функционер и кмет на Русе Пенчо Кубадински, който настоял сградата да запази вида си. Със средства на мюфтийството сградата е ремонтирана и запазена до днешно време.

“Сградата на бившия хотел Балкан е градообразуващ фактор, тя формира това пространство, което ние сега познаваме като площад “Хан Кубрат”. От Освобождението, до към шейсетте години на миналия век, той е бил едно кръстовище, където са се кръстосвали 4-5 улици.”. Това разказва в ефира на Дарик радио известният русенски архитект Венцислав Илиев. По думите му, това е третото площадно пространство, след новия и стария център на Русе, които ни приобщават към Европа. “А за това площадно пространство малко е говорено. Не е ставало въпрос нито в ефир, нито в по-специализираните издания, да му се обърне по-сериозно внимание от тази гледна точка. Най-значимата сграда в него без съмнение е сградата на турското мюфтийство, или както е вписано в плановете от 1905 г доходно сдание за магазин и хотел на Русенското вакъфско настоятелство. Така е озаглавен проектът на архитект Тодор Петров, който е автор на проекта” споделя архитектът. Като архитектура сградата е класически пример за смесването на неокласицизма с модернизма в преходния период между края на деветнадесетото и началото на двадесетото столетие.

Това е било едно много оживено пространство със заведения, магазини, кина. То концентрира в себе си онзи русенски дух в края на 19 век и първите 15 предвоенни години на 20 век, когато Русе расте бурно и акумулира този ресурс, на който ние сега се радваме, смята урбанистът Венелин Молнар.

“Искам да обърна внимание, че този бурен тласък е благодарение първо на обединения дух на хората, които населяват града по това време. Тук не става дума за едно елементарно предприемачество, а действително за един съзидателен дух за изграждане на нещо, което по тези земи не съществува и няма аналог до днес. Както и да го изследваме и сравняваме с други големи български градове именно този ансамбъл, без значение дали той е фокусиран от гледна точка на площада “Романовски”, сегашния “Хан Кубрат”, или в поредицата от сгради, които са паметници на културата в ансамбъл, част от които е и сградата на х-л “Балкан”, няма значение коя е гледната точка това са едни шедьоври. Моят акцент обаче е върху хората, които са го правили. Този имот е на Мюсюлманското настоятелство. Той е построен като вакъф, но в един европейски стил. Възложен е на градския инженер, както се е наричал тогава, а не градски архитект, и ние имаме един шедьовър” е гледната точка на Молнар.

Този дух се забелязва и от краткото време, за което е постигнато всичко това. Сградата на “Балкан” е построена за 2 години, а рамката, която оформя площада е създадена в период от 15 години. Преди сградата на Мюсюлманското настоятелство е построена сградата на гръцките търговци Папаманоли. Изключително интересна сграда (1898 г.)с извивка от “Александровска” към “Цариброд”, която подвежда другите сгради, които се появяват по-късно, на братя Баклови, къщата на търговците Калпакчиеви и Абаджиеви. От другата страна, на ул. “Олимпи Панов”, която тогава се е казвала Чукур чешме е двуетажната сграда на търговеца Нури Хюсеинов, сградата на Хаим Аврам Авталион, а следващата сграда е на Фатме Рашидова. Между 1898 и 1915 г. се появява този ансамбъл от сгради. Това е един невероятен срок, в който се построяват крайно интересни сгради със своя стил, които създават това пространство.

В днешно време обаче, този дух го няма.”Изкушавам се да го кажа така: На никой не му пука. Нямам друго обяснение” Това е неформалният проблем според Венелин Молнар емблематичните сгради в Русе да се рушат. По думите юридическият проблем, проблемът със собствеността на сградите е основен при опитите за възстановяването им.

“За да се премине към каквито и да е действия по възстановяване, или промяна на предназначение или ново проектиране, трябва да има 100% съгласие на собствениците. А такова няма. Която и сграда да разгледаме трудно могат да бъдат удовлетворени всички желания на собственците”.

Така стоят в момента нещата и с “Балкан”. Общината и Русенското мюфтийство спорят са сградата. В момента делото е във Върховния касационен съд, който тези дни трябва да излезе с определение дали е наложителна делба. Общината иска разделяне, Мюфтийството настоява за това сградата да им бъде върната така, както е направено през 1996 г. Като от изповеданието твърдят, че са готови да започнат веднага работа по ремонта сградата. Ако съдът се произнесе в полза на Мюфтийството то ремонтът би започнал. Ако делото спечели Община Русе, то вече ще последва дело за делба и проценти, което ще забави доста нещата.

Чуйте втората част от рубриката “Визитка в минало време в звуковия файл”