Харвардският университет отказа да се подчини на исканията на президента Доналд Тръмп, заявявайки категорично, че академичната свобода няма цена – дори когато става въпрос за 2,2 млрд. долара федерално финансиране. Престижният университет не се подаде на натиска на Тръмп за реформиране на политиката, включително на тези за приобщаване, равенство и многообразие, пише Би Би Си.

„Никое правителство – независимо коя партия е на власт – не трябва да диктува какво да преподават частните университети“, заяви президентът на Харвард Алън Гарбър в официално писмо, публикувано на уебсайта на университета. Това беше директен отговор на списъка с искания на Белия дом, който включваше указания за управление, наемане на служители и съдържание на учебните програми.

Малко след отказа на университета, администрацията на Тръмп замрази федералните средства за институцията. Това действие предизвика вълна от реакции в академичните среди и извън тях. Студенти и възпитаници застанаха зад решението на Харвард, а бившият президент Барак Обама – сам възпитаник на университета – нарече хода на Тръмп „хамалски“ и определи Харвард като „пример за други висши учебни заведения“.

Сблъсъкът между администрацията и висшето образование обаче не се ограничава само до Харвард. Правителствената работна група по антисемитизма е започнала разследвания в над 60 университета, свързани с пропалестински протести от миналата година, които според властите са довели до тормоз над еврейски студенти. Колумбийският университет вече направи отстъпки след заплахи за намалено финансиране – и загуби 400 млн. долара.

И Харвард предприе действия – уволни ръководители на своя Център за близкоизточни изследвания, замрази Инициативата за религия, конфликти и мир, и уреди съдебни искове от еврейски студенти, без да признава вина. Но въпреки тези стъпки, в петък университетът обяви, че няма да прекрачи определена граница – няма да се съгласи с всички искания на Белия дом, независимо от финансовите последствия.

Малко след като Харвард отказа да се съгласи с обширния списък с искания на Белия дом, който включваше указания за това как да се управлява, наема и преподава, администрацията на Тръмп замрази 2,2 млрд. долара (1,7 млрд. паунда) от федералните фондове за институцията.

Много студенти и възпитаници похвалиха решението на университета да отстоява позициите си, въпреки последствията. Бившият президент Барак Обама, който сам е възпитаник, нарече хода на Тръмп „хамалски“ и похвали Харвард като „пример за други висши учебни заведения“.

Но с милиарди на везните битката за висшето училище може да се окаже само начален залп във войната на изтощение между федералното правителство и висшето образование.

Нападките на Тръмп срещу Харвард не са насочени само към университета - правителствената работна група по антисемитизма е набелязала поне 60 други за проверка.

Правителството твърди, че става въпрос за миналогодишните пропалестински протести, които обхванаха кампуси в цялата страна и които според администрацията на Тръмп са допринесли за тормоза над еврейските студенти.

Миналия месец Колумбийският университет се съгласи с много от исканията на администрацията след протестите - след като правителството намали финансирането с 400 млн. долара.

Харвард също направи отстъпки. Той се съгласи да се ангажира с работната група на администрацията за борба с антисемитизма. Училището уволни ръководителите на своя Център за близкоизточни изследвания и преустанови дейността на Инициативата за религия, конфликти и мир заради обвинения в антиизраелски пристрастия.

През януари Харвард уреди два съдебни иска, заведени от еврейски студенти, в които се твърди, че има антисемитизъм. Харвард не признава никакви нарушения и заявява, че това споразумение показва ангажимента му да подкрепя своите студенти и служители от еврейски произход.
Но в петък университетът се противопостави на списъка с искания на Белия дом.