Броят на жените във фертилна възраст в област Добрич е 26 657 жени на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година, съобщават от местното бюро на НСИ. През последния десетгодишен период (2011 - 2021) - жените намаляват с 15 134, или с 36.2%. като за страната намалението е с 22.5%.

Коефициентът на плодовитост[1] в област Добрич е 1.37 при 1.58 за страната през 2021 година.

Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, позволява да се направи оценка на зависимостта между раждаемостта и основните демографски, етнокултурни и социално-икономически характеристики на жените. За целите на изследването на раждаемостта в този материал е използван показателят среден брой живородени деца[2]. 

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич - 15 993, или 22.6% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (25.2%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 15.9%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца – 33 993 (48.0%). 

По три деца имат 5 419, или 7.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 12.4 и 5.8%. Четири и повече деца имат 2 253, или 3.2% от жените.

Почти една пета от жените – 13 141 (18.6%), нямат деца към критичния момент на преброяването. 

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.57. Този показател е по-висок в селата (1.80), отколкото в градовете (1.48).

Връзката между възрастта на жените и средния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С нарастване на възрастта нараства и средният брой деца, или жените в повисоките възрастови групи вече са достигнали желания брой деца, докато тези в по-ниските възрастови групи все още биха могли да увеличат броя на децата си.

Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Найвисок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование - 2.46 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено начално и основно образование - съответно 1.84 и 1.76 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование - 1.34, при 1.47 деца средно за всички жени

Безработните и без образование жени на възраст 15 - 64 навършени години имат найвисок среден брой деца – 2.59. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0.94. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.19 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за областта е този показател при турската етническа група - 1.78. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.49.

Средният брой живородени деца при жените от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е 2.42, а този сред жените над 50 години е 3.07, като във възрастовата група 80 - 89 достига 3.84. При жените от турската етническа група средният брой деца е 2.30 във възрастите от 50 години и повече, като сред найвъзрастните жени (70+) той е 2.57. При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок (1.89) сред тези, които са във възрастовата група 70 - 79 навършени години. Сравнението с данните от преброяването през 2011 г. показва намаление на средния брой деца във високите възрастови групи при жените, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта намалява и при тези етнически групи.

Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой живородени деца е найвисок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание - 1.91 деца. 

Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при тези с арменско апостолическо вероизповедание – 1.55, следват източноправославно (1.50), друго християнско (1.31), протестантско  (1.30) и католическо (0.65).

При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1.53.

В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните общини. Във всички общини преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.7% за община Шабла до 41.9% за община Крушари. 

Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в община Добрич (26.4%), а най-нисък - в община Крушари (12.9%). 

При жените с три деца най-висок е относителният дял в общините Крушари (15.1%), Тервел (13.6%), и Добрич-селска (12.7%), а най-нисък - в общините Добрич (5.2%) и Шабла - 5.8% от всички жени на 12 и повече навършени години в общината.

При жените с четири и повече деца най-висок е относителният дял в община Крушари (11.9%), Добрич-селска (6.9%), Тервел (6.2%), а най-нисък - в общините Добрич (1.5%) и по 2.7% в Шабла и Каварна.

Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица). 

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1.47). Област Добрич заема четиринадесета позиция с 1.57. Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.

В област Добрич с най-голям е средния брой на децата в общините Крушари (2.00) и Добрич-селска (1.84), а най-малко Добрич (1.45).

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

***

[1] Среден брой деца, които би родила една жена през целия си период на плодовитост. Източник: Текуща демографска статистика.

[2] Отношение на броя на живородените/осиновените деца към общия брой на жените на 12 и повече навършени години.