Хаджи Стоян Николов безспорно е една от най-ярките фигури в нашата предосвобожденска история. И децата знаят съграденото от него училище и скромния му паметник отпред. Но най-важният знак за нашата признателност е да припомняме отново и отново неговото дело, за да съхраним за поколенията най-значимото, което той е имал – родолюбивият дух.
Историческият музей в Севлиево е институцията, която е призвана да поддържа жив този родолюбив дух. За Деня на народните будители и по повод 225-годишнината от рождението на дарителя в сградата на Хаджистояновото училище ще бъде открита изложба от старопечатни книги и печатни издания от епохата, в която е живял големия родолюбец.
Видният севлиевски първенец и богат търговец Хаджи Стоян Николов е роден в Севлиево на 4 април 1797 година, в семейството на предприемчивия Никола Зуреолу. Вероятно се е научил да чете и пише в килийното училище при църквата „Св. Пророк Илия”, а след това завършва килийно училище в Свищов, където живее и работи по-големия му брат. Завръща се в Севлиево и сравнително бързо успява да добие добро състояние. Като градски първенец той бил епитроп-касиер на църквата „Свети Пророк Илия”, за която по негов личен почин се събират пари и помощи от миряните. За това свидетелства съхранената във фонда на музея църковна записна книга, попълвана прецизно от ръката му.
Самият той е спомоществовател на редица възрожденски книги. Той е един от инициаторите за обновяването на църквата „Свети Пророк Илия” през 1934 година, а също на църквата и част от манастирските помещения в Батошевския мъжки ставропигиален манастир „Успения Прясвятия Богородици” през 1836 година. Неговото име е начело в списъка на ктиторите в Парусията на манастира от 1837 година. По време на пътуванията си по търговски дела осъзнава важната роля на училището за възраждането на българския народ и по примера на габровския радетел за народно просвещение Васил Априлов, Хаджи Стоян Николов решава да основе гражданско училище в родния си град.
Важно е и обстоятелството, че „Килията”, която той със собствени средства е обновил и разширил така, щото да събира около 100 деца, не можела вече да побере всички желаещи да се учат. Достойният българин определя част от собственото си дворно място, отделя от личните си средства около 60 хиляди гроша и през 1842 година строежът започва. През 1844 година голямата и представителна сграда в общи линии е завършена. В свода на главния източен вход е вграден строителен камък с възпоменателен текст, обиколен от две прави човешки фигури:
„Созида ся училище сие надстоянием и иждивением Любороднаго Господина х. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844”.
Новото училище е солидна сграда на два етажа с дебели каменни стени. По примера на Габровското и останалите открити вече училища, където обучението се провежда по метода на Бел – Ланкастър, Хаджи Стоян разбира необходимостта и тук да се преподава по новата „взаимоучителна метода”. Хаджи Стоян Николов сам се погрижва да намери подходящ учител – Петко Рачев Славейков.Славейков въвежда в Хаджистояновото училище „училищен правилник” и учи децата на българска история, свещена история, славянска граматика, смятане, пение и гимнастика. Въвежда годишните публични изпити, седмична програма и междучасие, награди за добрите ученици. За награда служат късове хартия, върху които е отпечатан с червено или черно нарочно изработеният печат на Хаджистояновото училище. Печатът е показан днес в експозицията на Исторически музей - Севлиево. В центъра е изобразено двуетажно здание, подкрепяно от двете страни от короновани лъвове и годината 1844. Около него е изписано :„УЧІЛІЩЕ ГРЕЖДАНСКО СЕВЛІВО ОТ х СТОІА:”
Самият Славейков пише: „Почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимното учение в Хаджистояновото училище”. Подкрепа за своята дейност Славейков среща единствено от Хаджи Стоян, който нееднократно сам поема направените разходи. Под впечатлението на тази всеотдайност П. Р. Славейков описва това „святое дело” в своя дописка в списание „Любословие” от 1846 година. Училището се описва като „по-достославно от много други народни училища” и освен, че носи „славна памет” на създателя си, „ но и голяма чест въобще отдава на един цял Болгарский народ”.
При всяко от редовните посещения на Хаджи Стоян в училището децата стават почтително и запяват хвалебствена песен по текст на Славейков. Текста намираме като приписка на първата страница на един екземпляр от „История славянобългарска” и това е поредното доказателство, че още в средата на ХІХ век на делото на благодетеля на просвещението в града се е отдавало значимото уважение. Освен средствата, които изразходва приживе, той завещава за издръжка на училището ценни недвижими имоти и голяма парична сума.
На 17 декември 1851 г., на 54 годишна възраст, завършва земния път на възрожденеца - будител Хаджи Стоян Николов от Севлиево, посветил себе си и своето състояние на образованието и въздигането на родния си град.
