Към момента няма споразумение по въпроса за новите санкции срещу Русия между постоянните представители на страните-членки.

България има възражения, заради включването в санкционния списък на патриарх Кирил и олигарха Вагит Алексперов.

Италия също не приема налагането на ограничителни мерки на главата на РПЦ.

На заседанието ще присъства украинският министър на външните работи Андрий Сибига, който ще информира колегите си за ситуацията в страната и най-належащите й нужди.

Министрите ще дебатират също ситуацията в Близкия Изток и стратегията за Черно море. Те ще обсъдят и задействането на хъб за сигурност в Черноморския регион, което е по идея на България и Румъния.

Страната ни ще бъде представена от министъра на външните работи Велислава Петрова.

Днес външните министри на Европейския съюз ще проучат и дали има достатъчна подкрепа за нови мерки за ограничаване на търговията с израелски селища в окупирания Западен бряг, предаде Ройтерс, позовавайки се на дипломати и официални лица.

Дискусията ще се основава на поверителен документ на Европейската комисия, който предлага три различни варианта – система за лицензиране на вноса, ограничителни мита или забрана, заявиха висш дипломат от ЕС и европейски служител.

ЕС отдавна се затруднява при вземането на важни решения относно политиката си в Близкия изток поради дълбоките и дългогодишни разделения между 27-те си държави-членки, особено по отношение на израелско-палестинския конфликт.

Но натискът от правителствата на страните-членки да предприемат действия по отношение на селищата нарасна през последните месеци поради засилващото се насилие от страна на израелските заселници и разочарованието от правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, което разшири селищата.

През май ЕС наложи санкции на четири организации и три лица заради това, което определи като сериозни и систематични нарушения на човешките права срещу палестинците в Западния бряг.

В консултативно становище от юли 2024 г. Международният съд заяви, че окупацията на палестински територии и селища на Западния бряг от страна на Израел е незаконна и че държавите трябва да предприемат стъпки за предотвратяване на търговски или инвестиционни отношения, които спомагат за поддържането на ситуацията.

Миналата година израелският външен министър Гидеон Саар определи натиска на някои европейски правителства като „срамен“.

Органите на ООН и редица държави приемат израелските селища на Западния бряг за незаконни. Израел отхвърля това, считайки територията за спорна и заявявайки, че еврейско присъствие съществува там от хиляди години.

Дипломатите заявиха, че днес не очакват официално решение по каквато и да е конкретна мярка.

Разногласията по въпроса се простират и до това как може да се вземе каквото и да е решение. Някои дипломати казват, че забраната на търговията със селищата ще изисква квалифицирано мнозинство - поне 15 държави от ЕС, представляващи 65% от населението на блока. Но документът на Комисията предполага, че тя смята, че забраната може да изисква единодушна подкрепа, пречка, която би направила решението много малко вероятно.

Говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо потвърди, че документът е бил споделен със страните членки, но отказа да коментира съдържанието му.