Посетители - 180 422
152 водещи професионалисти от европейската музейна общност
2 живи човешки съкровища
1 бляскава церемония по раздаване на престижни международни музейни награди
Годишното събрание на екипа на музей „Етър“ се проведе на 30 януари под председателството на Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“.
По време на събитието бе отчетено, че продължава тенденцията за плавно увеличаване броя на посетителите след удара, който нанесе Ковид 19 върху целия бранш. 180 422 туристи посреща музей „Етър“ през 2024 година, 172 389 са през 2023, а през 2022 – 165 000. Процесът на увеличаване на посещаемостта е по-бавен от желаното. През предпандемичната 2019 посетителите са 226 070 и това е най-голямото постижение след 1990. Пандемията оказва своето влияние, но ситуацията се променя, а това не се случва от само себе си. Екипът на музея работи много целенасочено „Етър“ да е в челните позиции сред предпочитаните за посещение места не само в България.
През 2024 музеят отбеляза своята 60-годишнина с поредица от инициативи и получи награда „Златен век“ от Министерство на културата. В началото на месец август ремонтираната сграда на хотел „Етър“ прие първите посетители, отвори врати и новоизграденият детски център.
Организирано е Осмо издание на Празник на пестила. Постъпват нова интересни експонати – шивашки каталог, кукли от плъсти, кремъчен пистолет, стенен часовник, бръснарски стол, детска количка, играчки, кожухарски артикули и други. Организиран е IV Национален конкурс за изработване на бостанско плашило.
Проведени са теренни проучвания в селищата Еркеч, Златарица, Елена, Белослав, Трявна, Ветрен, Батак, Беглеж, Плевенско. Осъществена е обмяна на опит с музеи в Унгария, Китай, Франция, Румъния, Португалия, Италия и България (Пловдив, Шумен). Представители от музея участват в 31 Конференция на Асоциацията на музеите на открито. Уредени са четири нови експозиции на вторите етажи на сгради от чаршията и в Саковата къща. Успешно е организирано Трето издание на инициативата „Мегдан назаем“, по време на който село Козичино (Еркеч) представя своите бит и традиции. За първи път в новия Музеен център са подредени гостуващи тематични изложби.
Музеят е домакин на връчване на престижната награда „Жива“ на Фондация „Форум за славянски култури“. Възложени и разработени са проекти за външните пространства в музей „Етър“ и за стълбищата към входа на музея от север. Лабораторията за реставрация и консервация е обзаведена с модерно оборудване. В края на 2024 и началото на 2025 година заради обилния снеговалеж много населени места от региона на Габрово останаха без ток за продължителен период от време. Кварталът, в който е разположен „Етър“ също. Хотелът на музея и самият музей обаче през цялото време имаха електрозахранване, посрещаха гости, реализираха се събития, представяха се изложби. Това е възможно благодарение на начина, по който разсъждава финансовия отдел на музея. Да, като всички счетоводители, специалистите в него не обичат харченето, но точно те са в основата на идеята за купуване на генератор, чиито капацитет позволява цялостното обезпечаване на музейните обекти и на хотела. Така се улеснява работата и на останалите отдели. От Културния мениджмънт могат да реализират събитията и да ги популяризират, уредниците – да показват изложбите, които курират, и да извършват научната си дейност в приятна за работа среда, хотелът да посреща спокойно посетители и да им осигурява запомнящо се и положително пребиваване. Генераторът показа как едно решение, взето от директор и финансисти, е ключово за обезпечаване на работата на всеки един от екипа – и на чистачката, и на техническите работници, и на екскурзоводите, и на научните специалисти.
Дейността на екипа на музея в цифри:
180 422 посетители;
85 продадени годишни абонаментни карти;
29 реализирани събития;
20 временни фотодокументални и веществени витрини и изложби, уредени от музея;
7 временни изложби приети от музея;
894 нови фондови единици в основен фонд;
371 нови фондови единици в научно-спомагателен фонд;
85 архивни единици, вписани в Научен архив;
492 обработените дарения, инвентирани във фонда на музея;
11 идентификационни и 11 фондови комисии;
338 нови електронни научни паспорта;
157 нови книги в музейната библиотека;
29 отпечатани публикации в специализирани научни издания;
12 участия в научни форуми;
10 участници в Деветото издание на международния симпозиум за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“;
27 души (възрастни и деца) в Деветото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“;
6 държави, посетени от музейни специалисти за участие в конференции и изложения;
79 движими културни ценности от метал, текстил, кожа, дърво, хартия, керамика и стъкло, реставрирани и консервирани в Реставрационната лаборатория на музея;
10 обучения за повишаване квалификацията на персонала;
34 000 последователите в страницата на музея във Фейсбук;
84 статии в блога на музея;
506 поста във Фейсбук;
200 поста в Инстаграм;
18 видеа в ТикТок;
15 видеа в Ютюб;
14 фотоалбуми и повече от 900 снимки, публикувани в социални мрежи и медии.
