Две години след смъртоносната влакова катастрофа край Лариса в Северна Гърция общонационална стачка и стотици демонстрации блокират страната. Трагедията се превърна в символ на институционалния провал на страната, пише изданието "Катимерини".

В столицата Атина и Солун се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция. Пред парламента демонстранти запалиха кофи за боклук и хвърляха петролни бомби.

Масовата мобилизация, инициирана от роднините на 57-те загинали, е подхранвана от общественото недоволство срещу бездействието на консервативното правителство на Кирякос Мицотакис. Критиците твърдят, че политиците трябва да бъдат подведени под отговорност за пропуските, довели до катастрофата, но досега само служители на железниците са обвинени в някакви престъпления.

Катастрофата от 28 февруари 2023 г., при която пътнически влак се сблъска челно с идващ насреща товарен влак, е най-тежката железопътна катастрофа в Гърция. 

„Цялата истина трябва да излезе наяве и отговорните, независимо от високия им пост, трябва да бъдат подведени под отговорност“, заяви Янис Панагопулос, председател на Общата конфедерация на гръцките работници, най-големия профсъюз в страната, който подкрепи стачката в петък.

„Нека всички излезем на улицата, за да изразим възмущението и исканията на огромното мнозинство от гръцкия народ“, каза той.

Протести в цялата страна

Полетите и железопътните превози са отменени, фериботите са спрени, а общественият транспорт в цялата страна е силно нарушен. Частният бизнес и обществените услуги също бяха засегнати, а много магазини в Атина бяха затворени, като на витрините им бяха оставени послания за солидарност със семействата на жертвите, предават местни медии.

Хиляди хора се събраха в петък пред парламента, а демонстрации са планирани в над 300 града в Гърция и чужбина. Протестиращите в Атина скандират „Вие броите печалбите. Ние броим живота“, носеха черни балони и антиправителствени знамена и свиреха с аерозолни клаксони.

Атинският общински работник Костас Рейнцопулос заяви, че железопътната катастрофа е подчертала отдавнашните искания за по-безопасни условия на труд. Единадесет от загиналите при катастрофата са били железопътни служители. „Всеки ден има искане да се знае истината за случилото се и всеки ден има искане за по-добри мерки за безопасност на работното място. Това е основната причина, поради която този въпрос остава актуален“, каза той. „Не искаме да оплакваме повече загинали хора, които сутрин тръгват на работа и не знаем дали ще се върнат.“

Драконови са мерките за сигурност. В столицата са разположени повече от 5000 полицаи, които да овладеят тълпите и потенциалните безредици, които не са изключени, ако се съди по предишни подобни прояви в южната ни съседка.

В православните църкви в Атина ще бъдат отслужени панихиди в памет на жертвите, сред които имаше много университетски студенти, връщащи се от дълъг уикенд. Семействата им призоваха протестиращите да се съсредоточат върху паметта, а не върху политиката.

Въпреки това протестите създадоха политически несигурен момент за правителството на министър-председателя Мицотакис.

Неговите консерватори запазват силна преднина в социологическите проучвания, но общественото недоволство от катастрофата край Лариса доведе до нарастване на подкрепата за антисистемните партии както вляво, така и вдясно. Лидерите на опозицията, които се борят да спечелят подкрепа, обмислят дали да внесат предложение за вот на недоверие. Мицотакис обеща да продължи да работи за подобряване на безопасността на железопътния транспорт, като добави: „Всеки грък участва в този траур, обединен от общото искане за истина.“

Човешка грешка и системни пропуски 

Гърция, която е с предимно планински релеф, до голяма степен разчита на автомобилния транспорт, а железопътната система на страната е съсредоточена около един-единствен маршрут между Атина и втория по големина град Солун - факт, който направи сблъсъка по-трудно разбираем за мнозина. Дългоочакваният доклад за разследването на катастрофата, публикуван в четвъртък, посочва като причина човешка грешка, остарялата инфраструктура и системни пропуски.

Трагедията беше национална. Оцелелите пътници описваха падащи вагони, пожари и разбити прозорци, докато се опитват да избягат. Последва ужасяващата задача по възстановяването и идентифицирането на жертвите, тъй като много тела бяха силно обгорени или разчленени. Много от погребенията бяха предавани на живо, превръщайки личната скръб в общонационален траур.