През 1903 г. братя Райт осъществяват първия в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат, по-тежък от въздуха. Така двамата велосипедни механици братята Орвил - на 32 г. и Уилбър на 36 години се нареждат сред най-значимите личности на 20-ти век, допринесли за развитието на авиацията.

Събитието се случва на 17-ти декември 1903-та година край хълма Кил Девъл, близо до Кити Хок в Северна Каролина.

Всеки от братята извършва по два полета. За да определят, кой ще сложи началото, те хвърлят ези-тура. Спечелва Уилбър, но при своя опит не успява да излети. Брат му Орвил има по-голям късмет и полетът му продължава 12 секунди и има дължина 36 м. Последният, четвърти полет трае 59 секунди, като Уилбър прелита 255,60 м.

Успехът на братя Райт не е случаен. Те имат влечение към механиката и проявяват интерес към летенето. През 1892 г. отварят работилница, в която продават, поправят и произвеждат велосипеди. Това им осигурява средства, за да се отдадат на най-голямото си влечение - изследвания в областта на въздухоплаването.

Още през 1899 г., те започват опити с хвърчила и с безмоторни самолети. Следващата година вече са готови с пълномащабен безмоторен аероплан. Опитът не е от най-сполучливите. През 1901 г. построяват и изпробват втори, а в 1902 г. и трети, по които братята правят съществени нововъведения. С третия безмоторник, те извършват повече от хиляда успешни полета. Преди да конструират летателен апарат с двигател, братя Райт вече са едни от най-добрите и опитни пилоти на безмоторни самолети.

Те правилно осъзнават, че най-големият проблем е не да вдигнат самолета във въздуха, а как да го овладеят, когато той вече е в полет. Измислят трикоординатно управление на самолета си и така му осигуряват достатъчна маневреност.

Конструирането на самолета, който братята кръщават „Флайър I” излиза на цена по-малко от 1000 долара. Размахът на крилата му е към 12 метра, а теглото 300 кг. Той има мотор от 12 к.с., тежащ само 77 кг. Освен това братята  Райт сами създават и подходящ мотор, проектират и свои витла.

Любопитен факт е, че въпреки че поне пет души са свидетели на тези първи полети, сравнително малко вестници съобщават за събитието, при това доста неточно. Местният вестник в родния им град Дейтън изобщо не го отбелязва. Минават почти пет години, преди светът да разбере, че човекът е успял да се откъсне от земята.

След полетите близо до Кити Хок братята се връщат в Дейтън, където построяват втори самолет - „Флайър II”. През 1904 г. те извършват 105 полета с него, но почти никой не им обръща внимание. Следва „Флайър III”, подобрен модел, построен през 1905 г. Тогава изминават разстоянието от 39 км за 38 минути.

На 22 май 1906 г. братя Райт получават патент за своето изобретение.

През 1908 г. Уилбър откарва един от самолетите във Франция, където изпълнява цяла поредица от публични демонстрации, и организира компания, която да се заеме с пласмента на изобретението им. В това време Орвил прави подобни публични демонстрации в САЩ.

На 17 септември 1908 г. самолетът, който той пилотира, се разбива. Това е единствената тежка злополука, която единият от двамата претърпява. Убит е случаен минувач, а Орвил се отървава само с две счупени ребра и крак. Успешните му полети обаче вече са убедили правителството на САЩ да подпише договор за доставката на самолети за Министерството на войната и в 1909 г. от федералния бюджет са отделени 30 000 долара за военна авиация. Същата година двамата братя създават компанията „Райт”, която се занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти./Уикипедия/