Датата 16-ти март е определена за празник на Плевенския гарнизон. 16-ти март е и боен празник на 4-ти пехотен Плевенски полк. 

Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името Четвърти пеши плевенски полк с указ № 41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пеша дружина, Ловчанска № 13 пеша дружина и Севлиевска № 14 пеша дружина, а за командир на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от 5-и пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.

През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска армия. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-та дружина освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.

От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в Плевен. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още известен като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан.

През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17 – 18 юли).

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска дружина. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска дружина и 3-та жандармерийска дружина се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си название 4-та пехотна плевенска дружина.

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия.

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и докато е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се формира 4-та допълваща дружина. През септември 1944 година към полка е формирана гвардейска дружина. На 11 януари 1945 е демобилизиран.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на генерал Скобелев.