16 април е Денят на Конституцията. Професионален празник имат българските юристи и на съдебните служители.
На 16 април 1879 Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г., приема Търновската конституция.
Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор (13 юли 1878) новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи Министерският съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха. В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. За своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа - установява общество без титли, привилегии и робство, прокламира граждански права и свободи, полага основите на парламентаризма чрез всеобщо избирателно право без цензове. Второто Велико народно събрание (1 юли 1881 г., Свищов) суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната 7 години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и неговият престолонаследник да носят титлата "Царско Височество", и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети изменения, наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908). Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.
До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и с Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 от 16 декември 2010 г. на Министерски съвет е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
