Преди точно десет години анонимен източник се свързва с журналисти от германския вестник Süddeutsche Zeitung. Това, което започва като обикновен контакт, се превръща в най-големия теч на финансови документи в историята – над 11,5 милиона файла от панамската правна фирма Mossack Fonseca. Така се ражда Panama Papers – глобално разследване, което разкрива как елити, политици и бизнесмени по целия свят използват офшорни компании, за да скриват активи и влияние, пише "BIRD.bg".

Десетилетие по-късно въпросът за България остава неудобен: какво всъщност научихме – и защо почти нищо не последва?



Българската следа: много имена, малко последствия

В базата данни на Panama Papers фигурират над 100 български граждани и десетки компании. Сред тях – бизнесмени, адвокати, посредници и фигури с влияние в стратегически сектори.
Самото присъствие в документите не е доказателство за престъпление. Но моделът е ясен: използване на офшорни юрисдикции за прикриване на собственост, прехвърляне на активи и минимизиране на публична отчетност.


По Panama Papers в България работихме като разследващи журналисти от Bivol.bg като партньори на международната мрежа ICIJ. Достъп до документите получихме през 2018г.

„Viafot“ и битката за „Дунарит“

Едно от най-сериозните разследвания проследява офшорната компания Viafot, свързана с адвокат от орбитата на Делян Пеевски. Документите показват как офшорна структура се използва в опит за придобиване на оръжейния завод „Дунарит“.
Схемата не е просто корпоративна. Данните сочат към възможна координация с държавни институции – модел, в който публичната власт обслужва частни интереси през непрозрачни канали.
Няма последвало прокурорско разследване.

Банковите схеми на прехода

Друга линия води към фигури от 90-те години, включително Младен Михалев – „Маджо“. Разследването описва как чрез офшорни компании се движат кредити, активи и задължения, оставяйки след себе си милионни щети за банки.
Това не е изолиран случай, а част от по-широк модел: офшорките като инструмент за „изпаряване“ на финансови отговорности.
И това разследване остава без институционален отговор.

София като офшорен хъб

Panama Papers разкриват и нещо по-дълбоко: България не е просто потребител на офшорни услуги, а част от инфраструктурата.
В центъра на София действат посредници, които създават и обслужват офшорни компании за клиенти от различни държави. Юристи, консултанти и фирми работят в сянка, свързвайки местни и международни мрежи.

В България така и не се стигна до мащабни проверки. Дори при случаи, в които се представят конкретни схеми и документи, институционалната реакция е минимална.

Това контрастира рязко с други държави, където Panama Papers води до реални последствия и предизвиква реални политически трусове.
Най-яркият пример е Исландия. Премиерът Сигмундур Давид Гунлаугсон подава оставка, след като се разкрива, че той и съпругата му притежават офшорна компания, свързана с банки от финансовата криза. Общественият натиск е толкова силен, че политическата му кариера рухва за дни.

В Испания министърът на индустрията Хосе Мануел Сория подава оставка, след като се появяват данни за негови връзки с офшорни фирми.
Panama Papers засяга и близкото обкръжение на Владимир Путин, без самият той да фигурира пряко в документите. Разследванията показват сложна мрежа от доверени лица и офшорни структури, през които се движат значителни средства.

Дори във Великобритания темата достига до най-високо ниво: тогавашният премиер Дейвид Камерън е принуден публично да обяснява участието на баща си в офшорен фонд.

Показателен е и случаят с украинския президент Порошенко. В разгара на конфликта в Източна Украйна той създава офшорна компания чрез Mossack Fonseca, официално с цел прехвърляне на бизнеса му в „blind trust“.

Десет години по-късно

Panama Papers показа как работи глобалната финансова сянка. В България обаче разкритията не доведоха до разплитане на мрежите, а до тяхното мълчаливо нормализиране.

Офшорките останаха инструмент за финансови нередности, пише "BIRD.bg".