1 450 жители на община Кюстендил празнуват имен ден на днешният Еньовден. Най- много от тях носят името Деян- 402, следвани от Диана-211, Биляна-177 и Яна- 110. Днес имен ден празнуват всички с имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янимир, Янимира, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и тези, които носят имена на билки. Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата—казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса.
В българската традиция се отбелязва 24 юни—Еньовден, Яневден, Яновден. Вярва се, че слънцето в този момент достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата.
Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата—казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса. Само на Еньовден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще е здрав през цялата година. От стари времена на този ден хората излизат по високите места, за да ги огреят първите слънчеви лъчи. После се търкулват в росата или се измиват с вода от реките.
Според народната вяра болестите са седемдесет и седем знайни и една незнайна. За всяка болка си има билка. За незнайната—лек трудно се намира.
На Еньовден се прави венец от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. Нарича се още билка-разковниче, защото се смята, че има способността да цери всички болести. Тази билка не се показва на всеки, а само на най-вещите баячки. Може да бъде намерена и откъсната със затворени очи, в потайната доба на Еньовата нощ, като до нея трябва да те отведе сърцето. Растението, което хванат ръцете ти, се разполовява на две и по този начин се вплита в еньовденския венец.
По Еньовден се гадае за любов и женитба.
Един от най-старите обреди, който представлява колективно гадание за женитба, е напяването на китки.
Обичаят има любовно-брачен характер и чрез него момите се опитват да научат какъв ще е бъдещия им любим или жених. В някои части на страната той е част от новодишната обредност, на други места се прави по Гергьовден или Еньовден. Наричан е още ладанки, ладванки, ладуване.
