Въпреки, че нашите пациенти са възможно най-малките в човешката популация, проблемите, с които се сблъскваме изобщо не са малки

Всяка година на 7 април отбелязваме Световния ден на здравето.

Тази година Световната Здравна Организация избра темата да бъде  „Здравословно начало, обнадеждаващо бъдеще“, като акцентът е върху подобряването на здравето и оцеляването на майките и новородените.

Разговаряме с д-р Андрей Христов, началник на отделението по неонатология в най-новата болница за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’

Д-р Андрей Христов e дългогодишен републикански консултант по неонатология за Централна Северна България. Интензивен неонатален терапевт с опит в провеждането на първична и продължителна реанимация и интензивна терапия на новородени деца.

Д-р Христов има завиден опит в грижите и лечението на екстремно незрелите новородени, дихателната и неврологична патология, провеждането на парентерално хранене, както и на последващо наблюдение на рискови новородени.

Има правоспособност по абдоминална и трансфонтанелна ехография. До момента е внедрявал и провеждал почти всички съществуващи и иновативни модели в неонатологията. Обучавал е специализанти по неонатология, преподавал е на студенти по медицина.

1. Д-р Христов, безспорно има още много да се работи за подобряване на достъпа до експертна и високотехнологична здравна грижа, особено когато се касае за майчино и детско здраве. Какво постигнахте в ,Мама и Аз’ до момента?

От старта на най-новата клиника за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’ на 1 юни 2023 г. при нас се родиха 477 бебета. Можем да се похвалим, че освен жители на област Плевен сме предпочитано място за раждане и от жители на съседни области, даже и от по-отдалечени такива. Съвременната жена избира да роди в адекватни, модерни условия, в болница наситена с персонал и техника. Определено сме и болница, която концентрира рисковите бременности, поради високата компетентност на отделението по неонатология. Именно тук нашите пациентки се чувстват добре, обгрижени са, не изпитват липси и страхове. Също така не се налага да носят нищо от вкъщи. Спомням си преди време, в други условия, един мой познат се оплака, че се наложило да пренесе половината си покъщнина в една болница. Мога да кажа, че в родилния комплекс на Мама и Аз е нужно да дойде семейството само с вяра и усмивка. Другото е от нас....

2. Кой е най-сложния случай, който си спомняте?

Разбирам интересът Ви към тази част на специалността ни и въобще към интензивната и спешна медицина. Напоследък с развитието на технологиите някой хора считат, че сме победили всички болести. Когато разговаряме с родители на тежко болни деца, най- накрая те казват“.....значи детето е добре, щом е във Вашите ръце...“, което говори много за доверието, което сме създали в родителите на децата.

Винаги има предизвикателства, които те изненадват,  провокират те, въобще налага се да се сражаваме, образно казано. Наскоро се „сражавахме с доказано нелечимо заболяване“. Когато работим, ние работим с вяра и въобще не ни минава мисълта, че няма да успеем.

Въпреки, че нашите пациенти са възможно най-малките в човешката популация, уверявам Ви, че проблемите, с които се сблъскваме изобщо не са малки.

3. Най-голямото предизвикателство?

Всеки клиничен случай е уникален сам по себе си. Най-голямото предизвикателство в условията на интензивното лечение беше съвсем наскоро. Новородено с тегло 650 грама, в критично състояние, на тежка реанимация, което оформи остра тромбоемболия на една от артериите на ръката с други думи остра артериална непроходимост на горен крайник. Такива случай са единици в целия свят и то на подобен контингент деца.

Разбира се, веднага осъществихме консилиум, на минутата се отзова д-р Самарджиев, началник на отделението по съдова хирургия и специалисти от други клиники, обсъдихме възможностите за терапия. В случая няма изградени алгоритми и правила, поради факта, че такива пациенти отскоро преживяват, а и липсват инструменти за подобна интервенция. Приложихме модифициран подход от опита ни на клиницисти. Спасихме ръката на детето. За  целия екип това беше изключително сериозно предизвикателство. Специализантите видяха състояние, което вероятно няма да видят края на кариерата си.

4.Наскоро излезе новина за рязко увеличение на децата с малформации в Плевен. Как бихте коментирал тази информация? Има ли повишение на броя на такива деца?

Не, няма повишен брой вродени малформации в Плевен, нито се раждат деца с невиждани аномалии тук. След отваряне на болничния комплекс, в ,Мама и Аз’ се концентрира най-тежката патология от цяла Сверена България, а бих казал, въобще от цялата страна. Много от колегите оцениха възможностите, които имаме като лекарски капацитет, техника и ноу-хау и даже вече са спокойни, защото зноят, че ние работим 24/7.

Колегите знаят, че това е болницата за тежко болните деца на България. Тук получават прецизна диагностика и лечение. Невероятния набор от решения, които имаме ни дават възможност да поставим етиологична, а често и генетична диагноза на пациентите. В болницата ни работи изключително прецизна генетична лаборатория. Осъществява се медико-генетична консултация, цитогенетичен анализ, а както и ДНК- анализ на хиляди редки заболявания и моногенни такива. Именно затова имаме концентриране на тежка патология от цялата страна. Децата пристигат за провеждане на диагностични изследвания и лечение. В основата на успеха е комплексния, мултидисциплинарен подход и не на последното място е колегиалното отношение и уважение между работещите.

5. Какво бихте пожелал на колегите си по повод днешния 7 април?

Пожелавам на всички колеги да работят в болници като ,Сърце и Мозък’ и вярвам, че във все повече градове трябва да има такива модерни болници като моята ,Мама и Аз’!