В морето информация, което ни залива ежедневно, ние изграждаме физически връзки в различните части на нашия мозък и когато се опитаме да проверим истинността на дадена новина, често „удряме на камък“.
Фалшивите новини се разпространяват лавинообразно и заради склонността на хората да се доверяват на собствените си преживявания и най-вече на това, че не могат да „изключат“ емоциите си. Усещането, че сме заплашени (например), ни кара да търсим информация, от която да се чувстваме по-сигурни. С това се обяснява и фактът, че по време на пандемията най-разпространените дезинформации бяха тези, свързани с различни методи на лечение.
За да не ставаме жертва на "лошата" информация, е добре да поглеждаме на новините в мрежата "отстрани" и да търсим източник, с който да докажем нейната истинност или не.
Кои са „кукичките“, за които не трябва „да се закачаме“ в мрежата и кои са навиците, които трябва да си изградим, когато търсим информация за нещо - чуйте в този епизод на „В дълбините на дигиталния океан“ с водещ Дидо Манолов.
Автор: Дидо Манолов
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж, саунд дизайн и постпродукция: Петър Тодоров
Още по темата
- „Шифърът на тялото“ с Иво Величков: Трябва да сме спокойни дори за това, че един ден няма да ни има!
- „В търсене на истината“ с Дидо Манолов: Как един AI може да провери дали друг AI ни дава фалшива новина?
- „В търсене на истината“ с Factcheck: Фалшивите новини за соларните паркове
- Пловдивската структура на “Да, България” с ново ръководство