"А далеч от мен е да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпънат и аз - за света".

Този стих от посланието на апостол Павел до галатяните използва пастор Живко Тончев за тема на седмичната си рубрика „Думи на надежда“, посветена на предстоящия на 14 септември празник Кръстовден.

По думите му, апостол Павел, всъщност е имал много неща, с което да се похвали пред светските хора – много образован, учил при един от най-добрите фарисейски учители на своето време, високо морален, с обществен авторитет, почитан, с римско гражданство, което тогава трудно се е придобивало. „Той е бил и много добре организиран. От писмата му се вижда, че той навсякъде е създавал екипи от хора, сред които лекари, писари... Имал е много дарби, а посланията му показват и високото му интелектуално ниво. И все пак, той избира да се похвали само с кръста на Господ. В посланието си до филипяните, Павел пише „всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия“. Защо това е първостепенно за него?“, пита пастор Живко Тончев и припомня други думи на Павел в посланието му до църквата в Коринт:

Понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост, а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост, но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците“.

Пастор Тончев насочва вниманието и към самия метод, използван по това време от римляните - разпъването на кръст е бил мъчителен, публично унизителен метод за бавна смърт. Христос не веднъж говори пред своите ученици за предстоящите Му страдания, смърт и възкресение.

„Интересно е да си зададем въпроса, имало ли е причина, престъпление, поради което Той да бъде разпънат на кръст? Дори в евангелията се споменава, че Пилат Понтийски не е открил никаква вина в Него и не е искал да го осъди на смърт. Споменава се, че мнението на римския прокуратор е било, че фарисеите са искали от завист смъртта на Исус. Нещо повече, три пъти Пилат дава възможност на тълпата да промени решението си, като ги пита, какво зло е сторил. Предлага им да Го накаже и после да Го пусне, но множеството настоява да бъде разпънат на кръст“, припомня събитията пастор Тончев.

Друга картина, която проповедникът представя е на Голгота. Христос е разпънат между двама престъпници. Единият от тях се подиграва на Исус с думите: Ако си Божий Син спаси Себе си и нас“. Другият Го приема: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си“.   И на този, който Го приема, Христос казва, че още същия ден ще бъде с Него в рая.

„Днес картината е същата - дали човек приема Спасителя или Го отхвърля. Тук е  предизвикателството пред нас, приемаме ли Христос, Божият Син, Месията, изпратен на тази земя за да стане откуп за греховете ни. Смъртта Му е различна и специална, защото тя изкупителна.. Ние грешните заслужаваме наказание, но вместо нас Христос безгрешния понесе присъдата. Този, Който не знаеше грях, стана грях за нас, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога. Исая пророкува за Него: „Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония. Върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“. Но всичко това човек получава, когато Го приеме в сърцето с вяра като Господ и Спасител“, споделя още пастор Живко Тончев.  Той припомня, че именно тази вяра, Бог счита за праведност.

Защо кръста говори за Божията любов и какво означава да се отречеш от себе си, за да следваш Христос – отговорите и цялата тема, чуйте в звуковия файл от пастор Живко Тончев.