Когато нямаше интернет, телефони и социални мрежи, тогава общувахме лице в лице. Ходихме си на гости, без предупреждение ,без обилни трапези, маркови напитки и представяне. Виждахме се просто за да общуваме. Тогава може би живеехме по-скромно. Скоро ми попадна нотариалния акт на родната ми къща – 28 кв. Но тогава имаше една фраза: „сърце да е широко“. И наистина може да нямахме много пространство за да приемаме гости, но е важно сърцето да е приемащо и любящо. И моят поздрав тази седмица е с думите на апостол Павел във второто му послание до коринтияните: „Разширете сърцата си!“.  Как е при нас, има ли простор в душите ни? Как се чувстват хората около нас?“.

Тази тема за размишление предложи пастор Живко Тончев в седмичната му рубрика „Думи на надежда“ по Дарик Югоизток.

За Цар Соломон в Писанията пише, че Бог му даде твърде много мъдрост, разум и душевен простор като крайморския пясък. Той е написал 3000 притчи, 5 хиляди песни, а за да чуят мъдростта му са пристигали царе и от всички народи. Мъдростта и знанието, могат да направят човек арогантен или нетърпелив към другите, ако липсва любов и разбиране. Но, когато душата е широка, тя е чувствителна към околните и всички тези дарове работят заедно в полза и на самия човек, който ги притежава, и за околните.

„Когато бях в утеснение, ти Господи ми даде простор.„ Псалм 4:1-8

„Всъщност тези думи от Писанията не говорят за наивна, безкритична доверчивост към околните, защото Божието слово ни насърчава любовта ни да бъде просветена и проницателна. Божествената мъдрост помага да имаме правилното отношение. Да не ставаме жертви на измама и нашата чистосърдечност да бъде употребена. Много хора идват при мен за помощ от различен характер с различни нужди. И моята молитва към Бог е да ме запази да съм с чувствително сърце към нуждаещите се, но и да не се закоравя, поради измамниците. И въпросът е, за кого да разширим сърцата си? Божието слово упътва, че първо трябва да го направим към тези, изпаднали в нужда. Господ Исус Христос ни казва да трупаме съкровища на небесата. Това са думи в контекст да покажеш милостиня, да помогнеш на човек, който  ев трудност“, коментира пастор Живко Тончев.

Той обаче обръща внимание и на друга област, в която е нужно да разширим сърцата си – спрямо тези, които са ни близки. „Това означава да не сме по дребните сметки. А да мислим и за ползата на тези хората около нас. Но как става това. За начало трябва да осъзнаем собственото си несъвършенство. А най-важното, да разширим сърцето си за Бога, да приемем Христовата любов. Само, тогава можем да обичаме и да благославяме другите, когато приемем и осъзнаем, колко много сме обичани от Бог“, каза още пастор Тончев.

Цялото тема, чуйте от него в звуковия файл: