На 14 февруари влюбените по цял свят си разменят клетва за вярност, подаръци, цветя, картички, бонбони. Безспорно, денят на Св. Валентин е един от най-романтичните празници през годината.
За самия Св. Валентин обаче се знае малко, а историята свързана с него е забулена в тайнственост. Днес, католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Връзката между Св. Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита за легенда. Между най-разпространените легенди е тази, свързана с историята на Римската империя през III в. и управлението на император Клавдий II. По време на своето управление императорът спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напуснат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Валентин тогава бил свещеник в Рим. Той помагал на мъчениците-християни, хвърлени в римските затвори и тайно бракосъчетавал влюбени двойки. За тази си дейност бил арестуван и осъден на смърт. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда. Според една от многото версии на легендата той сам изпратил първата валентинка. Докато бил в затвора се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която била сляпа. Mладият Валентин я излекувал, момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди смъртта си той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с форма на сърце. Надписът гласял: "Твой Валентин" – израз, който се използва и днес. Според легендата, това се случва на 14 февруари 269 г. Оттогава е и традицията на този ден влюбените да си разменят валентинки.
Два века по-късно 14 февруари е обявен за празник на любовта. Макар, според легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите безспорно наблягат на притегателната му сила и обаяние на състрадателен, героичен и романтичен образ, превърнат в патрон на любовта и покровител на брака.
Във фонда на отдел "Етнография" при РИМ – В. Търново, се съхранява колекция от картички от началото на XX в., чиито сюжет тематично се свързва с празника на влюбените.
Те дават възможност за поглед назад във времето, в годините, които са отминали отдавна. Чрез тях човек се потапя в света на най-чистите изживявания, поднесени по един елегантен начин. Женската красота е представена в романтичен стил, дискретно, ненатрапчиво, в съзвучие с чувствата, към получателя на картичката. Сюжетите се допълват с изображения на Купидон и сцени на влюбени двойки.
Обаянието и цялостното възприятие на картичките се допълва от текстовете към тях. Наред с традиционните пожелания: "Приеми моите най-сърдечни поздрави!", на една от картичките е написано послание, което трогва със своята искреност и чистота:
"Мила Венче,
Нощта отдавна хвърли своята мантия, за да скрие в недрата си бушуващите души на влюбените. Спирам поглед върху поетичната картичка и мислено се пренасям в твоите обятия…! Целувам те! 27.I.1925 г. Г.".
Приказка без край…
