Гласуваната оставка на председателя на Народното събрание Росен Желязков е ирационален и демонстративен акт, с който се отправя послание, заяви в студиото на Дарик политологът Стойчо Стойчев.

 „Желязков беше успешен председател, успя да тушира голямо напрежение и да предотврати гласувания, които щяха да нанесат институционални щети и държавен разпад като гласуването на вот на недоверие на служебния кабинет. Не виждам смислени разумни аргументи, които да подкрепят този акт. Той затвърждава разпада на управляващото мнозинство, започнал с оставката на премиера Николай Денков на 6 март”.

Разликата от 10 % между ГЕРБ и ПП-ДБ, която дават социологическите проучвания месец и половина преди изборите, може да се окаже по-малка, смята Стойчев.

„Очаквам да се гласува монолитно и на двата вота. Това може да ощети партии като „Възраждане”. На избори за европейски парламент евроскептичните партии имат голяма мобилизация. Ако изборите бяха само европейски парламент, „Възраждане” можеше да станат втора сила, но при избори 2 в 1 е по-проблематично и техният мобилизиран вот няма да натежи толкова много. Електоратът на ГЕРБ е високо мотивиран, докато при ПП-ДБ има хаотичен и обтекаем електорат по време на кампанията, който силно се мобилизира в изборния ден и тези 10 % може да се окажат по-малко в реалността. Социологическите проучвания са добър индикатор на ГЕРБ, ДПС, Възраждане и БСП, които са партии със сплотен електорат”.

Според Стойчо Стойчев е малко вероятно да се стигне до разпад на коалицията ПП-ДБ.

„Към момента този формат работи за лидерите и симпатизантите им. Тази формула е достатъчно  адекватна, за да бъде поставена под съмнение. Засега няма основания да се мисли за разпад”.

Конституционните промени не освобождават президента от отговорността му за служебния парламент, смята Стойчев.

„Има спекулации, че през есента пак ще има предсрочни избори. Конституционните промени, засягащи служебния кабинет, урегулират управлението при действащ парламент с липсващо мнозинство. Промените освободиха президента от едноличната му власт, но не и от неговите функции, тъй като премиерът съгласува с него състава на кабинета. Това, че президентът не подбира пряко министрите, не означава, че те не са назначени с негов указа. Той носи солидна отговорност, въпреки че няма свобода при избора на министри”.

Според Стойчев Кирил Петков е чакал прекалено дълго, за да обяви, че като премиер политолози са му искали по 20 000 лева.  

„Възможно е някой да е отишъл и да му е поискал тези пари. Не чувам за първи път такива неща, Борисов като премиер също каза, че пиари са му искали пари. Защо Петков обаче е чакал толкова време, за да съобщи това. Като си казал А, кажи и Б. Той засегна гилдиите на политолозите, социолозите и журналистите. Кирил Петков така си говори - на ангро и едно към гьотере. Има обаче хора, на които този начин на говорене им импонира на мисленето и гласуват за него”. 

Целият разговор е прикачен.