Прокуратурата ще плати 100 хил. лева обезщетение на двама от оправданите по делото за кражбата на старите танкове „Майбах”, съобщи „Лекс”.

За случая се разбра през 2007-а а делото продължи близо 9 години и приключи с оправдателни присъди и за тримата обвиняеми. Двама от тях впоследствие заведоха дела за обезщетения, които вече са спечелени окончателно. Въпросните германски танкове „Панцер-IV” с двигатели "Майбах" са вкопани в съоръжение на границата с Турция и Гърция още по времето на Студената война, а според обвинението през 2007-а действащ майор от българската армия е хванат да изнася един от тях за чужбина чрез двама музейни експерти от Германия, които също получиха обвинения.

В крайна сметка се оказа, че армията дори не е констатирала липсата на старите танкове, а поради статута им на излишни и снети от отчет, Върховният касационен съд констатира, че машините нямат никаква пазарна стойност.

Прокуратурата пък ще плати обезщетения, по-големи от стойността на самите танкове.

Делото срещу бившия шеф на поделението в Ямбол Алексей Петров и двама германци – Томас Гмайер и Матеус Майер, започна през 2009 г. Според обвинението тримата били хванати да крадат един от вкопаните танкове по т.нар. линия „Крали Марко”, а от прокуратурата твърдяха, че преди да бъдат заловени са успели да изнесат в чужбина и друг танк. Първоначално Военният съд в Сливен наложи по 4 години затвор на Петров и Гмайер, които трябваше да платят и близо 2 млн. лева обезщетение на Военното министерство. Матеус Майер пък получи условна присъда.

Впоследствие Военно-апелативният съд на два пъти връща делото за отстраняване на неточности в обвинителния акт. Според съдиите дори не ставало ясно каква роля е изпълнявал всеки от обвиняемите в престъпната група, като например Алексей Петров, за който не било ясно дали е бил на мястото на престъплението, взел ли е участие в кражбата, дали е бил съизвършител, помагач или подбудител. Накрая и тримата подсъдими бяха окончателно оправдани на 3 инстанции преди около 3 години.

Впоследствие Петров и Майер завеждат дела за обезщетение, като и двамата искат по 150 хил. лева, а Петров е претендирал и за близо 11 хил. лева разноски. Първоначално Окръжният съд в Сливен присъжда 80 хил. лева обезщетение на Петров и около 11 хил. лв. разноски. Впоследствие Бургаският апелативен съд го намалява до около 60 хил. лева. Наскоро ВКС обяви, че допуска до касационно обжалване само искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, което означава, че обезщетението на Петров става окончателно. 30 хил. лева обезщетение окончателно на 2 инстанции получава и Матеус Майер. Реалната сума според съдиите трябва да е дори 35 хил. лева, но е намалена, защото по време на делото Майер се е отклонил и се е върнал в Германия, а впоследствие е започната процедура по издирване и екстрадиция, която забавила делото.

Един от най-големите въпроси по делото беше стойността на танковете, като общо 5 комисии дадоха разнопосочна оценка. Тогавашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров оцени всеки танк на около 1 млн. евро. Други експерти оцениха машините като реликви, а за пример бе даден проведен търг във Финландия, на който подобен танк бил продаден за близо 200 хил. евро. Ирландският експерт Хилари Луис Дойл пък обяви, че всеки екземпляр струва „малко повече от скрап”, а за реставрацията ще са необходими милиони евро. Според Дойл към днешна дата вече няма резервни части за Панцер-ите, а родните екземпляри – без оръдие, вериги, двигател и липсваща ходова част, нямат никаква стойност.

В крайна сметка Върховният касационен съд постанови, че „за реализиране на наказателна отговорност за престъпно отнемане на чужди вещи е релевантна средната пазарна цена”, каквато танковете не притежават, поради статута им на излишни за армията и снети от отчет с цел да бъдат бракувани. Съдиите подчертават, че дори армията не е констатирала липсата на старите танкове, тъй като установените впоследствие наличности дори надхвърляли броя на водените на отчет.

ВКС допълва, че военната техника е ценна с оглед на нейната историческа и културна стойност, многократно превишаваща стойността й на материален актив.

Преди няколко години всички 84 машини бяха изровени от линията „Крали Марко” и изпратени за реставрация в ремонтната работилница на танковата бригада в Сливен. От тях подлежащи на реставрация се оказаха по-малко от 20. По неофициална информация един от изчезналите през годините танкове е прословутата „Царица” – танк, за който се твърди, че е подарен лично от Адолф Хитлер на царица Йоанна. Следите на машината днес се губят, като най-вероятно е продадена в частна колекция зад граница.