"Дай лапа". Така се казва общинският приют за бездомни животни в Кърджали. Ако очаквате да откриете там хора, грижещи се всеотдайно за животните и от другата страна бездомни кучета, намерили поне за малко подслон, храна, лечение... бъркате. Защото този приют е много неща, но не и това смята Явор Гечев от Фондация "4 лапи".

"Приютът за кучета в Кърджали на практика е един концлагер за животни. Условията са изключително неподходящи, качеството на работа на екипа също е под всякаква критика. Това, което се случва там е, че има изключително висока смъртност на животните, които се настаняват и оперират. При проверката ни от 2013 г. тя беше около 50% от всички настанени животни. Нормално е да бъде под 5%.", заяви Гечев.

"Освен това от тогава до сега продължаваме да получаваме сигнали за това, че животни, оперирани в клиниката, имат усложнения, които често водят и до смърт. Сигналите за непрофесионалната работа на ветеринарния лекар и на екипа идват до нас още отпреди 2010 г.", добави Гечев.

За времето от последните проверки досега няма особена промяна. Животните  са като в затвор, каза Мерал Фаик, която от няколко години е доброволец в приюта.

"Нашата идея, като доброволци, е да можем да ги разхождаме, за да могат животинките да се социализират. Клетките са ужасни и много малки, колкото животните да се обърнат вътре", заяви Фаик. 

"Обаче отидем ли започваме с основните неща, като хранене (понеже до приюта храна не достига), чистене на помещенията, пране на одеялца. Купуваме си лекарства за обезпаразитяване - външно, вътрешно. В момента, в който заловят кучето, те го слагат в клетката и повече не се интересуват какво се случва с него. Натъквали сме се на клетки, наблъскани с по 10 кучета - без вода и без храна", добави Фаик.

В общинския приют има един ветеринарен лекар и няколко души персонал. Оказва се обаче, че няма кой да полага елементарни грижи за животните. Няма кой да види дали кучетата са добре или са болни. А храна има само, ако доброволците занесат.

"Когато попитаме "Няма ли храна?", ни отварят един фризер. Вътре има два-три хляба, които не могат да се разчупят, дори да ги удряш в земята", продължава Фаик.

"Клетките са пълни с урина, фекалии и кучетата лежат върху тях. Отивали сме зимно време при -20 градуса, когато са правени някакви опити да се изчисти, и сме заварвали кучетата чисто мокри. Пръскано е с маркуч през тях на -20 градуса." 

И ако казаното до тук звучи потресаващо, това далеч не е всичко. Защото най-ужасното в общинския приют е високата смъртност на кучетата, минали през него. Не са единици случаите на умрели животни, които с дни стоят в клетките при живите. Не са единици и случаите на кучета, починали в мъки в резултат на неуспешните операции в приюта разказват доброволците.  Последният такъв пример е шестмесечното куче Клео.

"Когато направи 6 месеца я прибраха отново в приюта с идеята да бъде кастрирана. След 2 дни видяхме, че я няма. Предположихме, че е кастрирана и пусната. Малко преди да тръгнем приятелката ми започна да крещи, че чува някакво стенание. Покатери се върху приюта и я видя зад оградата. Лежеше с отворено коремче. Заведохме я в клиника, но на другия ден просто не издържа. Казаха ни, че е изгубила адски много кръв. Беше чисто бяла", разказва още Фаик.

Как един такъв приют продължава да работи въпреки нарушенията? Явор Гечев е категоричен, че Областната дирекция по безопасност на храните, която трябва да контролира дейността на приюта, много често прикрива случващото се там.

"Областната дирекция по безопасност на храните много често прикрива закононарушенията, дори престъпленията, които се извършват в този приют. Един от показателните факти е, че амбулаторията, в която се работи, не отговаря на изискванията на българското законодателство и въпреки това е регистрирана от Агенцията по безопасност на храните. Същото се отнася и за самия приют - той също не отговаря на условията", казва Дечев и добавя:

"Ние сме правили две проверки в приюта. И при двете констатирахме много сериозни нарушения. Агенцията не смее да издаде по-сериозно нещо от предписание - нито акт, нито отнемане на регистрация. Предписанията обаче не се изпълняват, извършват се проформа проверки, които констатират, че уж са изпълнени. Когато дойдем на следваща проверка се оказва, че абсолютно нищо не е изпълнено. Оказва се, че през годините приютът се проверява поне два пъти в годината и се откриват само дребни нарушения. Като влезе човек и види, че покривът тече, че масата е ръждясала, че подът е изключително мръсен, че клетките са пълни с изпражнения, урина и остатъци от храна, че на едно място се настаняват болни и здрави животни, че има видимо болни животни, които не се лекуват... това за мен означава, че агенцията си гледа работата през пръсти", сподели още Гечев.  

Раис Идрис е управител на фирмата, стопанисваща общинския приют. И според него условията в "Дай лапа" са напълно нормални и "Всичко, което се изисква по закон, си го има".

На въпрос чисти ли се достатъчно в клетките, Идрис отговори, че се чисти и мие с вода.

По въпроса с храната Идрис заяви: "Всеки месец правим актове колко кучета сме освободили, колко сме хранили, има дневен порцион. Достатъчно е. Никога не са останали гладни" и добави, че ако обвиненията към тях бяха верни "ДВСК щяха да ни вземат лиценза за категорията. Няма седмица, в която да не са минавали на проверки".

А от Областната дирекция по безопасност на храните, които трябва да следят и проверяват дейността на приюта смятат, че там всичко е наред.  Директорът Георги Грозев е категоричен, че щом приютът е веднъж е  регистриран според закона за ветеринарно-медицинската дейност, следователно отговаря на всички изисквания.

"Приютът в община Кърджали е регистриран по чл. 137 от закона. При последната проверка, която е от 2015, в чеклиста на приюта всичко е наред. Няма констатирани нарушения", заяви Грозев.

И така общинският приют в Кърджали продължава да работи необезпокоявано и по думите на отговорните институции - "според всички законови изисквания".  А резултатът от последните разкрития е, че доброволците  вече нямат пълен достъп до животните и влизат в приюта само в два дни през седмицата в определени часове. Единствената добра новина е, че през последния месец след случая с кучето Клео, който доведе и до прокурорска проверка,  в приюта са започнали наистина да се извършват кастрации. И към момента повечето, макар и не всички кучетата оцеляват след като са минали през приюта "Дай лапа".