С паметен ритуал, традиционно организиран от Община Плевен, на 19-ти февруари беше почетена 150-та годишнина от обесването на Васил Левски. Ритуалът се състоя пред паметника на Апостола в центъра на Плевен в присъствието на стотици представители на областната и общинската управа, общински съветници, институции, военно-патриотични организации и много граждани, дошли да отдадат почит към Апостола на свободата Васил Левски.
Участваха и ученици от Клуб "Млади възрожданци" при ИНУ "Христо Ботев", гвардейци от ОУ "Петър Берон, както и ученици от ОУ "Йордан Йовков".
Събитието, което започна с панихида, отслужена от свещеници от храм „Света Троица“, премина с участието на военнослужещи от Плевенския гарнизон, както и Общински духов оркестър с диригент Пламен Марков.
Деца от Детска градина "Трети март" поднесоха музикално изпълнение, посветено на Апостола на свободата.
„Много е трудно да се говори за Левски, защото той не е просто една личност, макар и велика в нашата история, а защото с делата и заветите си, той се превърна в икона за всички българи. Икона, не в материалния смисъл, а икона, която всеки българин носи в сърцето си.
Самият той се посвещава в служба на Бога и разбира, че има по-висша служба – в служба на народа, на своите съотечественици, в името на свободата.
Дякон Игнатий захвърля попското расо, навлича ямурлука на свободата и се превръща от дякон в Апостол на тази свобода", каза в словото си кметът на Плевен Георг Спартански.
"Васил Левски не се нуждае от молитви, нито от плач и сълзи. Той иска да вижда българския народ обединен, единен в преследването на една обща цел. Той очаква от нас да имаме честността да си признаваме грешките, да имаме погледа на Левски, визията му за общия път на всички напред, без оглед на, кой какъв се чувства и какъв се намира в политическото пространство.
Не може водещ принцип на България в 21-я век да бъде денонощно и гръмко огласяван по всички медии, да бъде пустата борба за едни чужди милиарди, които ние нямаме готовността, склонността и трудолюбието, сами да изкараме със свой общ, обединен труд, а трябва да чакаме като подаяние от запад, а преди това от изток.
Васил Левски не иска обезсърчен, деморализиран и унижен народ. Той очаква от нас да вземем съдбата си в собствените си ръце и да градим общото си бъдеще заедно и обединени.
Нам не са ни нужни господари. На нас ни е нужна една светла идея, която да следваме.
Вярвам, че научени от грешките си в миналото ще престанем да се самосъжаляваме, да чакаме друг да решава и да ни съветва и да ни дава пари.
Ще направим така, както го прави Левски - сами да намерим решението за обединението на българската нация и да намерим своето морално място сред народите на Обединена Европа".
В знак на признателност към делото на Васил Левски, пред паметника му бяха поднесени венци и цветя.
