Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март 2025 г. първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление „Здравни грижи“.
Акцентира се и върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Помощник-фармацевт“, „Лекарски асистент“ и др. На срещата присъстваха членове на управителните съвети на Българската Асоциация на професионалистите по здравни грижи, на Българската Асоциация на помощник-фармацевтите и на Българския Съюз на лекарските асистенти и фелдшерите – Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова, председател на БАПФ, Александър Александров, председател на БСЛАФ, както и председателят на регионалната колегия на БАПЗГ Надя Димитрова и други.
От страна на медицинските университети в срещата присъстваха или взеха участие онлайн членове на ръководствата и на факултетите по обществено здраве, както и членове на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“ – проф. Тодорка Костадинова, директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“, проф. Теодора Димитрова и проф. Силвия Борисова, декан и зам.-декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Варна, проф. Соня Тончева, зам. директор на Филиал Шумен към МУ-Варна, проф. Мариела Камбурова и проф. Макрета Драганова, зам.-декани на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Плевен, проф. Александрина Воденичарова, декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-София, доц. д-р Станислава Харизанова, зам.-декан по учебната дейност на Факултет „Обществено здраве“ и доц. Мария Божкова, директор на Медицински колеж при МУ-Пловдив.
Целта на срещата беше да се обсъдят всички проблеми, свързани с обучението, академичното развитие и професионалната реализация на професионалстите по здравни грижи, за да се обединят усилията на заинтересованите страни за намиране на работещи решения и повишаване на интереса на младите хора към тези специалности.
Пред участниците в срещата ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров изложи хронологията на събитията, довела до ескалиране на напрежението в професионалната гилдия на здравните специалисти. Той ги увери, че на този етап няма да се намалява продължителността на обучението, тъй като ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри. Той предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение проф. Добромир Димитров подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност, както и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.
Милка Василева, председател на БАПЗГ, обобщи ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи: уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на страртова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат.
Лиляна Петрова, председател на БАПФ, представи няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизиция на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти.
Александър Александров, председател на БСЛАФ, от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“.Тези медицински специалистиса диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание на неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент също да стане защитена.
Участниците в срещата се обединиха около заключението, че съществуват две големи групи проблеми – първата група обединява проблемите в обучението, а втората – проблемите, свързани със задържането на здравните специалисти от работодателите в България. Те решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университеските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група да излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и към работодателите в системата на здравеопазването. Да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“. В комуникационно отношение да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.
