„Ой, Лазаре, Лазаре,
Лазар еднаж в година,
като китка в градина“.
Лазаровден е един от най-красивите и нежни пролетни празници. Според християнския календар той се чества в деня преди Цветница. Библейският разказ го свързва с възкръсването на Лазар, а в народната вяра, той символизира възраждащата се природа. Хората почитат Лазар като повелител на горите. Ходейки с брадвичка в едната ръка, той разчиства шубраците и прави нови орници.
Лазаровден е празникът на момичето, тъй както коледуването е празникът на момчето.
На 12 април 2025 г. девойките от образователната програма „Училище за лазарки“ ще лазаруват в музей „Етър“ от 11:30 и 13:30 часа.
Денят на св. Лазар има своя символика – обредите са посветени на преминаването на момичетата към нова роля в обществото, а най-важната част от празника е лазаруването. По думите на етнографа и фолклориста Христо Вакарелски, лазаруването е „шумно, цветно, живописно“, дълго чакано от младите момичета, за да изразят себе си и да се представят в общността – готови за дом, семейство и отговорности. Облекли най-хубавите си премени, накитили се с цветя в косите и блеснали с невестински накити, групи от по 6 – 7 момичета на възраст между седем и двадесет години обикалят по къщите и пеят песни за благополучие и берекет. От този ден насетне момичето може да „либи либовник“, то встъпва в моминство, а народът ни вярва, че мома, която не е ходила да лазарува, не може да се омъжи. След като се задоми, тя вече излиза от лазарската група. Обичаят е демонстрация на женственост и при него няма загадъчност. Тук девойката се разкрива с красотата си, а задължителното венче от върбови клонки я пази от зли очи и змейова любов.
Лазарките обикалят по къщите, нивите, градините и навсякъде, където се спрат, те пеят нарочна за мястото песен – за мома, за ерген, за дете, за овчар, за майстор. Вярва се, че където минат лазарките, ще има добруване за всички.
„Къде ние заминале,
родило се преродило,
та на земня натегнало,
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.“
Най-важно обаче за този ден са песните с любовен характер.
„Тука казват хората,
Че има мома и ерген
Я момата женете
Ил момчето годете…“
Доволни от благословията на лазарките, стопаните ги даряват с яйца, които поставят в кошничките им. Те са важен атрибут за всяка от девойките, защото без кошница, мома на Лазар не ходи. Интересно е как народът ни е намерил обяснение и търси смисъл във всеки елемент от обредността. Тук нищо не е безцелно – така е и с лазарската кошничка – тя трябва да е оплетена от повет, че да се увиват ергените покрай момата. Да е пълна с дарени яйца, че да е плодовита годината.
На следващия ден – Цветница (Връбница), Източноправославния свят празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим, а лазарувалите момичета се събират, за обичая кумичене. Той се изпълнява близо до река или поточе. Момичетата сплитат венци от върбови клонки, които са провиснали над реката, че така „да висят ергените по портите на момите“. Венчетата хвърлят в реката и което венче изпревари другите, вярва се, че тая мома ще се задоми и нея избират за кумица. После всички ѝ отиват на гости и настава веселба. Според Христо Вакарелски, на някои места към кумицата се пази особена почит, а всички лазарки говеят (запазват обредно мълчание) към нея чак до Великден. От разказите на възрастни хора се знае, че „кумиченето става да запази момата от змея, която мома се кумичи, нея змей не може да грабне вече“.
Седмицата след Лазаровден и Цветница се нарича Страстна седмица, а всеки ден е Велик. Народът ни почита обаче само Велика сряда, Велики четвъртък и Велики петък. На Велики понеделник и Велики вторник се чисти къщата и се къпят децата, а на Велика сряда не се захваща женска работа. На Велики четвъртък се вапцват яйцата. На този ден жените не перат, за да не „побеляват нивите от градушка“, квас от къщата на никому не се дава, за да не се изнесе богатството от дома. Боядисването на великденските яйца става на Велики четвъртък или Велика събота. Рано сутринта, стопанката обикаля полозите на кокошките, събира яйцата и нарича: „Таз година сто, догодина двеста“. Най-напред се боядисва в червено първото намерено в полога яйце. То носи и магическа и апотропейна сила. Червено е, тъй както е червена кръвта – олицетворяваща жизнената сила. С първото червено яйце стопанката прави кръстен знак върху челата на децата и обикаля личицата им, като нарича: „Да си бяла и червена, като туй червено яйце“. В старо време яйцата се боядисват само в червен цвят, а по-късно започват да се използват и други цветове, но добивани от естествени багрила. Червеният е от корени на растението брош, зеленият от орехови листа, киселец и коприва, а жълтият е от люспите на лука. Първото червено яйце се оставя до иконата и там престоява цяла година. Във времето народът ни е проявил голямо творчество в украсата на великденските яйца. Децата с радост и истинско забавление се включват в тази дейност. Боядисването на яйцата носи умението и естетическия вкус на хората и бележи особености на местна традиция.
На 17 април музей „Етър“ ще бъде домакин на една интересна изложба на Етрополски плескани яйца. На Велики четвъртък, когато се боядисват яйцата за празника, етрополките Венета Мишева, Таня Денова и Илияна Христова ще демонстрират на живо как се рисуват етрополски плескани яйца. Всеки посетител може да участва в работилницата, като закупи семеен билет. Групата за рисуване на Етрополски плескани яйца, ще представи традиционна техника за рисуване с восък и бои. Тяхното майсторство и сръчност са емблема за град Етрополе и заради стремежа им да опазят и предат на младите хора това познание, през 2024 стават част от националната система „Живи човешки съкровища“ като елемент на нематериално културно наследство. Дали са (с)плескани или са (о)плескани, можете да видите, ако посетите експозицията от 17 април до края на май в Музейния център.
Петъчният ден от Страстната седмица е наречен Разпети петък. На този ден светът тъгува, а народът казва, че дори птичката гнездо не свива. Жените правят джуркана коприва и всеки трябва да опита от ястието – „…за здраве и да лови кръв“. Обичай е да се ходи на черква и да се минава под масата, покрита с плащеница, като се вярва, че така ще бъдат опростени греховете ни. Велика събота е денят, в който се приготвя обредният хляб с разнообразна украса – наречен колак, богова пита, боговица, защото е посветен на Бога. Според Ангел Гоев – дългогодишен уредник и директор на музей „Етър“, яйце се слага върху великденския хляб, за да оплоди хляба – нива, а черупките му се заравят в нивата, за да пазят берекета.
Рано сутринта на Великден се ходи на църква. Хората носят яйца и обреден хляб, поздравявайки се с Христос Воскресе. На този ден се почитат кумовете със специален кравай и яйца. Очаквано от децата е буракането с яйца. Което яйце излезе по-здраво, наричат го бурак и с него се гордее собственикът му.
На Великден момците правят въртушка и на нея се люлеят всички за здраве. Интересен е и обичаят да се търкалят червени яйца по полето. Той е задължителен миналото, защото се вярва, че предпазва от градушка. В понеделника след Великден – наречен Разметен понеделник, момите и момците си разменят един на друг яйца, за да е плодородна годината. Особено важно е на този ден да търкалят яйца момиче и момче, които се харесват, че да се вземат.
С лазарните, които са очаквано веселие за всички, завършват Великденските празници, а народът ни започва подготовката за следващия по важност празник, защото:
„ Хубав ден – Великден
още по-хубав – Гергьовден!“.
Автор на текста е д-р Ирина Димитрова, главен асистент в музей „Етър“
