През 2021 година, след връщането си в България, доц. Ива Манова написва книга – „Нуждата от другия: Социалното учение на папа Фрнациск“. Тази книга започва като идея, като работа над това социално учение, но по-късно се превръща във вдъхновение и започва да променя и собствения си автор в процеса. В тази книга Манова описва социалното учение на папа Франциск.
Това, което дълбоко се надявам да остане, е не толкова да мислим по този начин, а да живеем по този начин – да обичаме ближния, но и различния от нас, сподели пред Дарик доц. Манова, която е част от Института по философия и социология към БАН. Според авторката именно това е предизвикателството, което папа Франциск отправи към света.
А заглавието, в което тя поставя думите „нуждата от другия“, е нейната интерпретация – това, което тя е усетила докато е работила над социалното учение на Франциск. А именно тази нужда от другия, който може да бъде емигранта, може да бъде бедния, може да бъде просяка – любовта дори към тези, не толкова близки до нас.
„Идеята дойде преди вдъхновението. Аз по принцип се занимавам с история на философията. Една от областите, в които съм специалист, е историята на католическата мисъл и дълго време съм живяла в Италия. Когато се завърнах от Италия през 2017 година, бях приета и станахх член на екипа на Института по философия и социология към Българската академия на науките. И тогава трябваше моите лични интереси да ги адаптирам към областите, в които работят моите колеги в Института. В него много от колегите се опитват да се занимават с по-актуални проблеми, не толкова с история. Така в опита ми да намеря област, която да е по-близка до социалното и до съвременността, попаднах на тази тема до голяма степен случай за социалното учение на папа Франциск“, споделя Манова.
Доц. Манова разказа как в процеса по написването вече я връхлита и вдъхновението.
„Но след това, като започнах да навлизам и в историята житейската на папа Франциск, и в историята на католическата църква през 20 век, този свят постепенно започна да ме променя. Вие знаете как в хода на работата си ние се променяме просто заради срещите, които имаме с хората. И започна да ми става все по-интересно и всъщност бях изненадана от много неща, които открих. И също така ми се наложи да изоставя много предразсъдъци, с които първоначално бях подходила.“
Смисловият център на книгата е и социалното учение на папа Франциск, за което тя ни обясни повече.
„То е част от социалното учение на Католическата църква, което е един набор от идеи, който се публикува и се разпространява вече повече от 100 години – може би около 120-130 официално. По-високопоставените представители на Католическата църква информират обществеността за позициите ѝ по определени социални въпроси. И учението на папа Франциск съответно се вписва в тази дълга традиция, като по някакъв начин я доразвива и одобрява. А заглавието отразява моето усещане, чувствата, които породи в мен запознаването с учението на папа Франциск. Не можете да намерите такъв израз в неговите публикации и в неговите слова, но в мен породи такова усещане, че той споделя един светоглед, че срещата с другия именно като друг, е не само обогатяваща, но е една от нашите жизнени нужди.“
Синоним на „другия“ може да бъде всеки човек, когото ние не разпознаваме като свой ближен, допълни доц. Манова и обясни своята интерпретация.
„Тези притчи, тези послания идват още от Евангелията, от самото начало на историята на християнството. Ние ги знаем всички. Така че може би по-скоро това, което дълбоко се надявам да остане, е не толкова да мислим по този начин, колкото да живеем по този начин. Това е, на един по-популярен език казано, предизвикателството, което папа Франциск със своя пример отправи към света. Всички сме чували, че трябва да обичаме ближния си като себе си, но дали така живеем“.
Енциклика е отворено писмо, отправено до всички членове на църквата, духовенството и вярващите, обясни още авторът на книгата и ни разказа какво прави в една от своите енциклики папа Франциск.
”В една от своите енциклики цитира един пасаж от Евангелието на Лука, който е свързан с една притча, която Исус разказва за един човек, който бил пребит и ограбен, и лежал покрай пътя. И как минавали пътници по пътя, виждали го и го отминавали и само един се спрял и му помогнал на този непознат. И в тази енциклика, коментирайки тази притча, папа Франциск пита: „Ти на кого искаш да приличаш – на тези, които са отминали и на този, който е помогнал?“ Той казва: „Въпросът е директен и изисква прост отговор“. И така, когато си говорим, красивите думи на всички ни харесват, но да живеем по този начин възможно ли е – това е въпросът“.
Според доц. Манова тази идея за живот спрямо евангелските послания е онова, което по-скоро трябва да се запази през годините от учението на папа Франциск.
„И всъщност папа Франциск свидетелства, и той не е единствен, много светци в историята на християнството са свидетелствали, са давали пример, че е възможно. Тоест по-скоро аз в това виждам това, което би трябвало да остане като някакъв урок за всички хора, които са наблюдавали папа Франциск – свидетелството, че може да се живее според евангелските послания“.
За качествата на вече напусналия ни папа тя допълни с няколко думи кое е било най-отличителното.
„Неговото умение да общува, да отправя послания, които а са разбираеми за всички, да прави прости жестове, да използва прости думи, които са разбираеми за всички. Но така или иначе важно е не само какво казваме, а как го казваме. И той наистина винаги е успявал да го каже по много достъпен начин. И другото изключително важно качество негово, което се надявам, че ще послужи за пример и за по-нататък, е че той работеше за разпространяване на културата на диалога. Това беше негов израз – „културата на диалога“ – и за това, че каквото, каквото и да става, диалогът никога не бива да прекъсва.“
Доц. Ива Манова ни подари и една история за папа Франциск, като ни обясни, че той е имал специално отношение към една икона.
„Едно изображение на Света Богородица, на което тя развързва възли. И той много пъти е казвал, че в това би трябвало да се състои диалога. Той много пъти е казвал, че в това трябва би трябвало да се състои диалога. В това ние да проявяваме в търсенето на решения по проблемите същото търпение, което ние проявяваме, когато се опитваме да развържем възел. Знаете какво става, ако нетърпеливо се опитваме да го развържем – той се затяга все повече. Търпеливо, спокойно, постепенно и най-заплетената ситуация може да се разреши. Това е според мен изключително важно наследство, което той ни остави.“
Според Манова дълбоката идея в социалното учение на папа Франциск е точно тази, че между всички хора – и роднини, и не роднини, и сънародници, и такива, които живеят на двата края на света – между всички хора има кръвна близост. И когато ние разпознаваме някого като друг, това ни отклонява от истината, която се съдържа в представата, че всъщност другия ни е брат или сестра. Тази е и идеята от неговото учение, която трябва да бъде съхранена.
