Културни находки от три епохи разкри екипа на Николай Овчаров на крепостта Вишеград. Те са отнесени към тракийския период - 11-10 в. пр. н. е., римския период – 4-5 век и средновековието – 11-14 век. Това обяви той пред журналисти след края на разкопките на археологическия обект.
Според проф. Овчаров намерените на голяма дълбочина керамика и други дребни находки свидетелстват, че на това място е имало организиран живот още в края на бронзовата епоха и началото на ранно-желязната епоха от 11-10 век пр. н. е.
По- късно тук е издигнат мощен римския кастел – крепост от 3-4 век. От този период имаме запазени около 4-5 метра. Има още няколко подобни кастела по поречието на река Арда, което показва, че това трасе е било част от римския път Виа Игнация. Намерената римска монета свидетелства за този период, обясни проф. Овчаров.
По думите му през 7 век при нашествията на аварите кастелът е бил изоставен и към 11 век, вече във Византийската епоха, крепостта е била възстановена. А тя представлява типично средновековен замък, продължил да съществува до 1361 година на 14 век. „Тук при четвъртия кръстоносен поход през 12 век е бил избран втория латински император - Хенрих Фландърски, след гибелта на Балдуин. За този период свидетелства намерената през тази година желязна тока на колан, вероятно част от рицарско снаражение, каквото представлява и шлема намерен при разкопки на Вишеград преди повече от 40 години”, каза проф. Овчаров.
През тази години тук са били разкрити още железни литургични кръстове, монети, пирони, стрели, сърпове, различни видове инструменти и други предмети от бита. Всички те са датирани към 11 – 14 век.
