Краят на мита за глобалното затопляне?

От Александър Городницки

Що се отнася до съвременните митове, основният е митът за глобалното затопляне, който подплаши цялото човечество. Този мит е създаден от бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който издаде през 2007 г. книга с интригуващото заглавие „Неудобна истина“ и дълъг документален филм със същото заглавие. Основната идея, представена в книгата и във филма, беше, че основната причина за глобалното затопляне е отделянето на индустриален въглерод в атмосферата. В резултат на това възниква т. нар. парников ефект, който води до рязко покачване на температурата на повърхността на нашата планета. Започва интензивно топене на лед в Арктика и Гренландия. В близко бъдеще нивото на Световния океан ще се повиши. Водата ще залее Лондон, Ню Йорк, Токио и други крайбрежни градове. Това ще доведе до масови епидемии. Планинските ледници, които захранват реките, ще се стопят и ще започнат проблеми с прясна вода, за което утре държавите ще воюват, точно както днес се борят за петрол и т.н.

Убедени, че това е реална заплаха, водещите страни в света в края на ХХ век подписаха Споразумението от Киото за рязко намаляване на промишлените емисии на въглерод в атмосферата.  

Задължителният предмет „Глобално затопляне“ бе въведен в американските училища. Ал Гор получи Нобелова награда. По целия свят се харчат огромни суми за борба с глобалното затопляне.

Гласовете на отделни учени, които не са съгласни със сценария на този филм на ужасите, са удавени в добре организиран панически шум. Какво наистина се случва?

Всъщност тази книга и филм са колекция от погрешни и неграмотни климатични „ужасни истории“, като например топенето на ледените шапки на Гренландия и Антарктида, катастрофални покачвания на нивото на Световния океан, прогнози за непоносимо горещ климат и недостиг на прясна вода и панически призиви за борба с „вятърните мелници“.

По-специално, според данните на академик В. М. Котляков и нашите наблюдения върху снежната покривка на полюса на относителната недостъпност на Антарктида, масата на леда и снега на този континент се е увеличила значително през последните 30-40 години, а не намалява, както твърди Алберт Гор. 

Книгата и филмът, неграмотни и вредни от гледна точка на физическите основи на формирането на климата на Земята, бяха силно рекламирани без никаква научна дискусия, получиха незабавно признание от международни служители, „зелени еколози“ и политици и, както вече споменахме, бяха удостоени с престижната международна Нобелова награда. Този тъжен факт подсказва, че професионалните учени, а не аматьори и политици, трябва да се занимават с проблемите на изменението на климата.

В резултат на добре организирана международна политическа кампания водещите държави в света подписаха Протокола от Киото, който призовава за намаляване на емисиите на т. нар. парникови газове и най-вече на основния въглероден диоксид. Този протокол се основава на погрешното предположение, че този газ води до увеличаване на парниковия ефект и значително затопляне на климата на Земята.

Основният аргумент на поддръжниците на тази хипотеза е съвпадението на затоплянето на климата през последните десетилетия на ХХ век с едновременното увеличаване на съдържанието на антропогенен въглероден диоксид в атмосферата. В същото време те забравят, че повишаването на приземната температура започва още в началото на 17 век, когато няма нужда да се говори за емисии на антропогенни парникови газове в атмосферата. Като се започне от около 2006-2007 г., очевидно вече се наблюдава силно забавяне на тези процеси. /Така нараченета пауза в глобалното затопляне, която продължава вече около 7 години - бел. ред./

До началото на XXI век няма ясно научна теория за парниковия ефект и влиянието на „парниковите газове“ върху топлинните режими на атмосферата. Няма надеждни доказателства за влиянието на „парниковите газове“ върху климата на Земята. Следователно всички призиви на Протокола от Киото се основават само на интуитивни идеи.

За разлика от примитивната хипотеза за зависимостта на климата само от една причина - концентрацията на парникови газове в атмосферата в Института по океанология на П. П. Ширшов на РАН, професор О. Г. Сорохтин разработи физическа теория за климата на Земята . Той показва, че температурата на тропосферата (долния слой на земната атмосфера) и самата земна повърхност зависи от най -малко седем основни фактора:

1) от светимостта на Слънцето,

2) от налягането на атмосферата,

3) отразяващата способност на Земята (нейното албедо),

4) от ъгъла на прецесия на оста на въртене на Земята,

5) от топлинния капацитет на въздуха,

6) от влажността и

7) от поглъщането на топлинна радиация от Слънцето и Земята чрез парникови газове. В този случай е необходимо да се вземе предвид отрицателната обратна връзка на слънчевата радиация от облачната покривка на планетата, която обикновено играе основната роля при формирането на нейното албедо (т.е. отразяваща способност). Предложената от Сорохтин теория е количествена и дава възможност за числено изчисляване както на влиянието върху климата на всеки от изброените фактори поотделно, така и на общото им влияние.

И така, каква е причината за колебанията в климатичните температури?

На първо място - с колебания в слънчевата активност.

Промяната в ъгъла на прецесията на Земята (наклонът на оста на нейното въртене по отношение на перпендикуляра на равнината на въртенето на Земята около Слънцето) определя само плавната тенденция на тези трептения. Останалите фактори или остават постоянни, или са осреднени.

Енергийният анализ на създадената физическа теория за парниковия ефект показа, че доминиращият процес, който контролира отстраняването на слънчевата топлина от атмосферата, както и разпределението на температурите в тропосферата, е конвекцията на въздушните маси.

Що се отнася до затоплянето на тропосферата от парникови газове, които поглъщат инфрачервеното излъчване на Земята, нагрята от Слънцето, този процес води до разширяване на тези обеми от газ и бързото им издигане в стратосферата, а на тяхно място се настаняват значително по-хладни въздушни маси, които  се спускат от стратосферата към земната повърхност. /Бел.ред. - Тези процеси на изнасяне на топъл въздух в горните слоеве на тропосферата са особено активни при гръмотевични бури в топлото полугодие./

Конвективните бури донесоха прохлада в София

В резултат на това средните температури на въздуха в тропосферата практически не се променят или дори стават по-ниски. Следователно концентрацията на парникови газове в атмосферата (и особено въглеродния диоксид) практически няма ефект върху климата на планетата.

Има един грандиозен момент във филма на Ал Гор: той стои с показалец в ръце пред екран, който показва кривата на повишаване на температурата в атмосферата, а над нея същото покачване на съдържанието на въглерод. „Виждате ли как съдържанието на CO2 в атмосферата се увеличава с температурата?“

Всъщност е точно обратното. Има преки доказателства, че промените в съдържанието на CO2 в атмосферата са следствие от промени в температурата, а не от тяхната причина. По този начин, докато се пробива ледената покривка на станция Восток в Антарктида, съдържанието на CO2 във въздушните мехурчета на това покритие се измерва едновременно с изотопните температури на леда, характеризиращи средните температури на океаните, чието изпаряване води до появата на Антарктическата ледена покривка (температурата на изпаряване на океанските води се определя от изотопните смени на кислород О-18 и водород (деутерий) D + 2). Оказа се, че има много силна пряка корелация на тези параметри за 420 хиляди години. Изчисленията показват, че промяната в температурата на съвременния океан с ± 1 градус C води до промяна в парциалното налягане на CO2 в атмосферата. През периодите на кватернерните заледявания, които са се случили през последния милион години, намаляването на средната температура на океана може да достигне 4 ° C (до 276 K). Тогава намаляването на парциалното налягане на СО2 в атмосферата е трябвало да намалее с приблизително 52-54 масови части на милион или със 79-82 обемни части на милион. Но именно от този ред се наблюдават колебания в концентрацията на CO2 във въздушните мехурчета от ядра на антарктическата ледена покривка на станция Восток (около 80−90 ppmv).

Измерванията показаха и е важно да се отбележи, че температурата първо се променя и едва след нея, след 500-600 години, концентрацията на CO2. Този резултат почти недвусмислено показва, че колебанията в концентрацията на CO2 в атмосферата са следствие от изменението на климата, а не неговата причина. Между другото, времето от 500-600 години точно съответства на пълното смесване на горния, активен слой на Световния океан, който съдържа по-голямата част от въглеродния диоксид (океанът съдържа около 90 пъти повече въглероден диоксид от атмосферата).

Усреднената теоретична картина на изменението на климата на Земята през последните 400 хиляди години, изградена и координирана с данните от сондажа на ледената покривка на Антарктика, с добавяне на прогноза за следващите 120 хиляди години, показа, че през този интервал от време значителни промени в климатичните температури са свързани с периодични колебания в прецесионния ъгъл на Земята, възникващи под влиянието на приливните му взаимодействия с Луната и Слънцето, както и с ледените плочи, образуващи се на северните континенти.

Както следва от това изчисление, в бъдеще ни очаква само значително охлаждане на климата, но ние трябва да се подготвим за това сега. Освен това последната фаза на затопляне на 20 -ти век, която започва около 70 -те години, е свързана с възходящата фаза от шестдесет години слънчева активност, докато през 21 -ви век нейната низходяща фаза на активност вече е започнала, което може да доведе само до допълнително охлаждане на климата. Във всеки случай през следващите тридесет години.

Идеята за затопляне на земната атмосфера с парникови газове е предложена за първи път в края на 19 век от известния шведски учен Сванте Арениус (1859-1927), който открива, че молекулите на CO2 могат да се нагряват чрез поглъщане на идващата инфрачервена радиация, например от земната повърхност, загрята от Слънцето. От това се стига до извода, че колкото повече въглероден диоксид има в атмосферата, толкова по-топло е на Земята. Очевидно? Да, но все пак трябва да се провери. В края на краищата някога изглеждаше очевидно, че именно Слънцето се върти около неподвижната Земя и дори след Коперник тази идея доминира в научната общност от онова време в продължение на много години ...

И така, каква е причината за колебанията в  температурата на планетата Земя? Сега на този въпрос може да се отговори съвсем категорично - колебанията в слънчевата активност!

Според различни оценки около 5-7 милиарда тона въглероден диоксид или 1,4-1,9 милиарда тона чист въглерод в момента се изпускат в атмосферата от изгарянето на изкопаеми горива. Това колосално количество въглерод, постъпващ в атмосферата, влияе не само върху състава на неговата газова смес и намаляване на адиабатния индекс, но също така донякъде увеличава общото налягане на атмосферата. И двата фактора действат в противоположни посоки, в резултат на което средната температура на земната повърхност остава почти непроменена. Едва ли ще се промени, дори ако концентрацията на въглероден диоксид се удвои, което се очаква до 2100 г.

Важен практически извод следва от горните оценки, че дори значителните емисии на техногенен въглероден диоксид в земната атмосфера всъщност не променят усреднените показатели за неговия топлинен режим и парниковия ефект. В същото време увеличаването на концентрацията на този газ в земната атмосфера несъмнено е полезен фактор, който значително увеличава производителността на селското стопанство и допринася за по-ефективно възстановяване на растителната маса в обезлесени площи.

Много американски учени, които изучават изменението на климата в различни региони на Северна Америка, стигат до подобни изводи през 1997 г.  В тази връзка бившият президент на Националната академия на науките на САЩ, професор Фредерик Зайц пише: „Експерименталните данни за изменението на климата не показват вредни ефекти от антропогенното използване на въглеводороди. За разлика от това, има сериозни доказателства, че увеличаването на атмосферния въглероден диоксид е от полза." 

Зайт подготви петиция подписана от учени до правителството на САЩ, призоваваща да се откаже от Международното споразумение за глобално затопляне на климата, сключено в японския град Киото през декември 1997 г., и други подобни споразумения. В петицията се посочва „Няма категорични научни доказателства, че антропогенните емисии на въглероден диоксид, метан или други парникови газове причиняват или могат в обозримо бъдеще да причинят катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на нейния климат. Освен това има значителни научни доказателства, показващи, че увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата води до положителен ефект върху естествения растеж на растенията и животните в земната среда. " Петицията е подписана от над 15 000 американски учени и инженери.

В тази връзка е необходимо още веднъж да се обърне внимание на факта, че Протоколът от Киото, /и последващото Парижко споразумение - бел. ред./, няма научно обосновка, по своята същност противоречи на физиката на природните процеси и напълно неправилно обяснява влиянието на антропогенните влияния върху климата. По-специално, Руската академия на науките официално обяви това  през 2004 г.

Едва през декември 2012 г. на Световната конференция на ООН по климата Русия се оттегли от Споразумението от Киото и постъпи правилно. /Бел.Ред. Русия по-късно се присъедини към Парижкото споразумение за климата/ Трябва да се отбележи, че САЩ, където знаят как да броят пари, от самото начало не са участвали в тях. /Бел.ред., президенът Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение, но настоящия президент демократ Байдън отново върна американците в него./

Трябва да се има предвид, че увеличаването на парциалното налягане на въглеродния диоксид в атмосферата води до пропорционално увеличаване на ефективността на земеделието и скоростта на възстановяване на обезлесените гори. Следователно скъпите (от порядъка на десетки милиарди долари годишно) мерки за стабилизиране на концентрацията на CO2, предложени от Международните екологични организации, нямат смисъл и са вредни за икономиката и селското стопанство. Тези средства биха могли да бъдат по-полезно използвани за развитието на икономиката и социални сфери.

Сега всякакви псевдонаучни прогнози за рязко затопляне на климата, топене на ледените покриви на Антарктида, за значително покачване на нивото на Световния океан, за наводнения на много крайбрежни градове и дори за "всеобща катастрофа" се разпространяват активно в медиите.

Всъщност сега живеем на върха на сравнително малко локално затопляне, след края на което ще започне нова фаза на охлаждане (ако вече не е започнала). 

Днес, заедно с топенето на ледниците в Арктика, ледената покривка расте в Антарктида, където са концентрирани най-големите запаси от прясна вода на нашата планета. Бих искал да попитам: на кого и защо е изгодно да се сплаши човечеството с мита за глобалното затопляне?

Предстоящото застудяване може да е най-дълбокото през последните няколко хиляди години, но е необходимо да се подготвим за него сега, тъй като това ще бъде предвестник на следващия ледников период.

Причината за настъпването на все още предстоящото глобално охлаждане на климата също е свързано с намаляване на ъгъла на прецесия на Земята и намаляване на общото налягане на земната атмосфера. 
Според О. Г. Сорохтин, това се дължи на жизнената активност на бактериите, консумиращи азот, които постоянно отстраняват азота от въздуха и го превръщат във валежи. За съжаление тези процеси са неуправляеми и едва ли можем да направим нещо, за да ги спрем.

От горните аргументи определено се създава впечатлението, че Протоколът от Киото може да се окаже най-голямата международна финансова и политическа измама.

Подробности: https://regnum.ru/news/polit/2732877.html

Бел. Ред.: Изложената в статията позиция на автора не ангажира по никакъв начин редакцията на dnews. Публикуваме мнението, заради големия интерес по темата.