
Макар и официално сключили примирие, напрежението между Индия и Пакистан остава да витае във въздуха. В своя реч от преди седмица премиерът Нарендра Моди заяви, че "кръв и вода не могат да текат заедно". Анализаторите бързо се досетиха за какво говори Моди - договор между двете съседки за споделяне на водни ресурси от шест реки в региона, който Делхи спря да изпълнява след атаката в Кашмир през април.
Агенция Ройтерс цитира свои анонимни източници, според които Индия обмисля планове за драстично увеличаване на количеството вода, което черпи от голяма река, захранваща пакистански ферми надолу по течението. Делхи преустанови участието си в Договора за водите на Инд от 1960 г., което пък Исламабад определи като "акт на война".

След нападението на 22 април индийският министър-председател Нарендра Моди нареди на официалните лица да ускорят планирането и изпълнението на проектите по реките Ченаб, Джелум и Инд - три водни басейна в системата на река Инд, които са предназначени предимно за ползване от Пакистан, съобщиха шестима души пред Ройтерс.
Един от обсъжданите ключови планове включва удвояване до 120 км на дължината на канала Ранбир на река Ченаб, който минава през Индия до пакистанската селскостопанска сила Пенджаб, казаха двама от хората. Каналът е построен през XIX в., много преди подписването на договора. На Индия е разрешено да черпи ограничено количество вода от Ченаб за напояване.
Говорителят на индийското външно министерство Рандхир Джайсуал заяви пред репортери във вторник, че Индия „ще запази договора в сила, докато Пакистан убедително и неотменимо не се откаже от подкрепата си за трансграничния тероризъм“.

Министърът на външните работи Ишак Дар заяви пред депутатите тази седмица, че правителството е изпратило писмо до Индия с аргумента, че спирането на действието на договора е незаконно и че Исламабад счита, че той остава в сила.
Около 80 % от пакистанските земеделски стопанства зависят от системата на река Инд, както и почти всички хидроенергийни проекти, обслужващи страната с население от около 250 млн. души.
Но експертите твърдят, че за Индия е почти невъзможно да задържи десетки милиарди кубически метра вода от западните реки по време на периодите на висок приток. Тя не разполага както с огромна инфраструктура за съхранение, така и с обширни канали, необходими за отклоняване на такива количества. Въпреки това, ако Индия започне да контролира потока с помощта на съществуващата и потенциалната си инфраструктура, Пакистан може да усети въздействието през сухия сезон.
Скоро след като Индия преустанови действието на договора, Пакистан заплаши да преустанови действието на мирния договор от 1972 г., наречен Споразумение от Симла, с който се установява Контролната линия или фактическата граница между страните.