България е сред най-активните страни на Балканите по отношение на приемането на еврото като национална валута. Първите съобщения за присъединяване към единната валутна зона датират от 2001 г. - още преди пускането в обращение на първите евробанкноти. Оттогава насам всяко правителство говори за необходимостта България да се присъедини към еврозоната.

Най-значимите стъпки започнаха да се предприемат през юли 2018 г., когато правителството конкретно постави изискването за присъединяване към програмата Валутен механизъм II (ERM II), предназначена да стабилизира валутно-курсовата система на страната.

Към днешния ден, според официални лица както от нашата страна, така и от представители на Европейската комисия и Европейската централна банка, трябва да сме готови да приемем еврото през следващата година. 

Но дали наистина сме готови за това? И ако е така, какви ще бъдат ползите? А разходите? На тези въпроси е трудно да се отговори. Всяка икономика реагира по различен начин на определените мерки. В тази статия ще се съсредоточим върху това дали наистина сме готови да приемем еврото през 2025 г. или не.  

Какви са условията?

През 90-те години на ХХ век западноевропейските държави изграждат най-силния съюз по онова време. За да може бъдещият Европейски съюз да се задържи, трябваше да се случат няколко промени. 

Идеята за единна валута не беше нова. Наличието на стандартизирано средство за размяна в Европа датира от Латинския паричен съюз през XIX век. Само че тогава разменното средство е било златото. Един век по-късно имаме хартиена валута.

За да може някоя държава да се присъедини към еврозоната, трябва да бъдат изпълнени следните критерии, подробно описани в Договора от Маастрихт:

1. Ценова стабилност - темпът на инфлация на кандидатстващата държава да не надвишава с 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация на трите държави членки с най-добри показатели,

2. Здрави и устойчиви публични финанси - съотношението на публичния дълг към БВП на кандидатстващата страна не трябва да надвишава 60%, а съотношението на годишния публичен дефицит към БВП не трябва да надвишава -3%,

3. Стабилност на валутния курс - за кандидатстващата страна трябва да има поне двегодишен период, през който да започне да прилага механизъм на обменните курсове II (ERM II), чрез който валутата на страната е обвързана с еврото на централно ниво, като не се допуска валутният курс да се колебае над или под този установен курс с повече от 15%,

4. Стабилни дългосрочни лихвени проценти - дългосрочните лихвени проценти в кандидатстващата държава не трябва да са с повече от два процентни пункта по-високи от лихвените проценти на трите държави с най-добри показатели по отношение на инфлацията.

Изпълнява ли България тези условия?

Не всички. От четирите макроикономически условия са изпълнени три. Това, което все още ни липсва, е критерият за ценова стабилност. През юни средният темп на инфлация в трите държави с най-добри показатели в еврозоната беше 0,8%. За същия месец годишната инфлация в България беше 2,5%, малко над прага от 2,3%. 

По отношение на публичните финанси, в сравнение с други държави, които чакат да се присъединят към еврозоната, България се справя много добре. Съотношението на дълга ни към БВП е едва 20,7%, а бюджетният дефицит през 2023 г. е -1,9%. За сравнение, в Румъния съотношението на дълга към БВП е 48,8%, а фискалният дефицит през 2023 г. е -5,6%.

От гледна точка на валутния курс българският лев е обвързан с еврото, откакто през 1999 г. германската марка беше заменена от еврото, при курс на централната банка от 1,95583 лева за едно евро. Така този критерий също е изпълнен.

Но наистина ли искаме да се присъединим към еврозоната?

Една от най-големите заплахи от присъединяването на дадена страна към еврозоната се крие в начина, по който хората и предприятията ще реагират на промените. Например, след като Хърватия премина от хърватската куна към евро на 1 януари 2023 г., хората бяха съсипани от рязко покачване на цените за една нощ. В крайна сметка, държавните органи наложиха глоби на повече от 250 магазина за търговия на дребно поради нелоялни практики за повишаване на цените повече от очакваното.

Освен това липсата на паричен суверенитет може да доведе до редица икономически сътресения, които се предават по-бързо и по-силно в рамките на икономиките с обща валута. Това е сериозен проблем. Както е доказано неведнъж, намесата на централен орган в управлението на кризата само задълбочава и удължава нейните последици. Най-добрият пример е Гърция.

През април тази година управителят на Българската народна банка г-н Димитър Радев обяви, че може да пропуснем за пореден път целта да приемем еврото. Той поддържа идеята за приемане на еврото през 2025 г., но не както се очакваше първоначално през януари 2025 г., а по-скоро към края на годината.