Френският художник Стефан Жан представя пред Ники Кънчев и широката аудитория на Дарик радио своите творчески виждания. Те са събрани в нарочна изложба в София. Стефан за около 30 години загърбва рисуването, спира с него за да се отдаде на преподаването и във Франция и сега в София  във френския лицей „Виктор Юго”.

Стефан е избрал за мото на изложбата си думата „Анастазис“, която идва от "Възкресение" и защото темите на картините са му донякъде божествени, но и защото изложблата маркира наистина неговото "възкресение" като творец.

Картините са  изложени в прекрасната софийска къща на улица „Шипка" 23 известна като къщата на генерал Ботьов и изложбата ще продължи там до края на ноември 2020. 

В Дарик радио Стефан Жан разказва за изложбата:

17-те картини, които включва изложбата са плод на работа година и половина.  Започнах да рисувам през май 2019 година. Бях спрял да рисувам за около 30 години. Всъщност рисувах, когато бях в гимназията. Завършил съм художествена академия. Впоследствие, когато трябваше да избирам професията си, избрах друг път. И в живота се случи така, че станах преподавател. И повече не се възползвах от тази своя дарба...Не, не казвам, че тези 30 години са загубени.  Това може би бе като един много дълъг прериод, като бременност, преди нещата да се появят на бял свят.“

Френският художник сподели пред слушателите на Дарик радио как протича процесът на неговата художествена работа:
„Винаги има начална точка, изходна точка. Това може да бъде музика, да бъде параграф от книга, която чета, може да бъде нещо друго. Това е началният етап и  тогава започвам  с молив да  скицирам някакъв образ. И когато завърша скицата с молив, тогава взимам туша - етапът, който е най-приятен, който предпочитам. И после, като че ли изпадам в едно състояние на мечтание, като сън. И вече не съм толкова свързан с реалността. После като че ли следвам меандрите на вдъхновението, на духа. И тогава аз реално нямам съзнателен контрол върху това, което рисувам. Това, което неведнъж се е случвало е, че самият аз съм учуден от резултата.“

Стефан Жан осъзнава, че не всеки би могъл да разбере творбите му. За някои хора те биха могли да изглеждат дори мрачно и студено. Но за тях художникът има добро обяснение:
„Когато хората гледат картините ми си казват: „Ти трябва да си бил в много лошо настроение. Ти си изпитвал меланхолия!?!“ Не, въобще не е така. Когато рисувам, аз се чувствам много добре. Може би това е поради техниката, с която са нарисувани (туш).  Но това, което ме вдъхновява,  за зрителя може да изглежда мрачно. Обичам „Nature morte”, тези макабърни танци на мъртви скелети, от средновековието. Но това не е стремеж към смъртта. По-скоро това е моят начин да разсъждавам върху това, че ние сме смъртни. Да търся смисъла на живота. И да се чувствам жив.“

По време на гостуването на художника в предаването силно засегната бе темата за смъртта. Затова Жан призна пред водещия какво мисли за нея и дали би трябвало хората да се страхуват от смъртта:
„Страхът от смъртта е дълбоко вкоренен във всеки един от нас и малко хора могат да се похвалят, че не се срахуват, може би само една дълбока вяра може да ни избави от този страх. Бароковите автори от 16-ти век нерядко ни съветват да се подготвяме за смъртта, но видяна в една съвсем друга перспектива. Що се отнася до мен, може би в моите картини едно от посланията е, че не бива да се страхуваме от смъртта, тъй като тя е толкова естествена, колкото и животът е. И може би трябва да приемем по-спокойно идеята, че ние сме всъщност за малко време тук и че животът ни е нещо като една отворена скоба.“

Стефан Жан много държи на своята работа като учител във френския лицей. За него наложеното дистанционно обучение има и своите негативни страни:
„Професията на учител е свързана с общуване, но тук не става дума само за вербално общуване. Обменът, който се получава с учениците, той е отвъд думите. Разбирам, че мерките, които са взети са необходими. Всеки път се надявам, че това няма да продължи дълго. След 15-20 дни на дистанционно обучение, започваме някак да губим от поглед смисъла на нашата работа.“

Цялото интервю с френския художник и педагог Стефан Жан можете да чуете тук!