Един от трима души с диабет има хронично бъбречно заболяване, но не знае това

Всеки, който има високо кръвно налягане, диабет, сърдечносъдово заболяване или затлъстяване, е с висок риск да развие хронично бъбречно заболяване, обясни в интервю за Дарик Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите. Заболяването засяга над 10% от населението в света или около 850 млн. души. Големият проблем е, че 2/3 от тях не знаят, че са заболели.

***

Какво е хроничното бъбречно заболяване?

Хроничното бъбречно заболяване е свързано с прогресивна загуба на една от най-важните функции на бъбрека, а именно – да филтрира нашата кръв. Нашите бъбреци неуморно работят и филтрират постоянно кръвта ни, за да я очистват от токсини и отпадни вещества. Когато имаме хронично бъбречно заболяване, скоростта, с която бъбреците филтрират кръвта, постепенно започва да намалява. Така, хроничното бъбречно заболяване бавно и неусетно минава през няколко фази. Тъй като обикновено в началото няма симптоми, пациентът може да стигне до хронична бъбречна недостатъчност без да разбере. Това означава, че нашите бъбреци вече филтрират кръвта с много забавена скорост, тоест, те не успяват да филтрират кръвта и нашето тяло се изпълва с токсини и отпадни вещества. Това състояние е несъвместимо с живота, така че когато хората стигнат до хронична бъбречна недостатъчност, за да могат да живеят, те имат нужда от диализа или бъбречна трансплантация. И тъй като трансплантацията е трудно постижима, обикновено хората стигат до диализа. По време на диализата машина, която играе ролята на външен бъбрек, филтрира кръвта. Диализата се провежда три пъти седмично по четири часа.

Малко хора обаче стигат до диализа, защото преди това умират от сърдечносъдова причина. Тъй като бъбреците и сърцето са свързани, когато нашата бъбречна функция се уврежда, това уврежда и нашето сърце. Затова хората умират от сърце, а не знаят, че дълбоката причина е бъбрекът.

Защо казваме, че хроничното бъбречно заболяване се разраства и се превръща в световна пандемия? 

Причината за това е, че в момента повече от 850 милиона души по света страдат от хронично бъбречно заболяване, което представлява 10% от световното население. Мога обаче да споделя, че в България тези проценти са 13. В Европа от заболяването са засегнати 50 милиона души, а високата смъртност е това, което превръща болестта в световен проблем. Всяка година 1 милион души умират от болестта, а 1,5 милиона губят живота си поради сърдечносъдови усложнения. В момента болестта е на 12-о място по смъртност в света, а очакванията са до 2040 година хроничното бъбречно заболяване да стане 5-а причина за смърт.

Според данните, които имаме, 90 процента от пациентите с хронично бъбречно заболяване остават без диагноза. Какво прави диагностиката на тази болест толкова трудна?

Основната причина за късната диагностика на ХБЗ е, че заболяването протича безсимптомно, особено в ранните етапи,  или симптомите са такива, че хората не обръщат необходимото внимание. Това са симптоми като умора, безсъние, подуване на крайниците, подуване под очите сутрин.

Как човек разбира, че има хронично бъбречно заболяване?

Това става ясно чрез два рутинни теста:

Кръвен тест за серумен креатинин 

Тест за албумин (белтък) в урината

Важно е, обаче, на база на серумния креатинин да се изчисли един показател, наречен еGFR. Той показва скоростта на филтрацията и е маркер за функцията на бъбреците. Колкото по-нисък е този показател, толкова по-ниска и забавена е бъбречната функция. Ако в началото на заболяването се вземат необходимите мерки, прогресията на бъбречната увреда може да бъде значително забавена и дори обратима.

Хроничното бъбречно заболяване е и скъпоструващо за здравните системи. На какво се дължи това?

Основната причина е, че диализата е изключително скъпа процедура. Както споменахме, повечето хора се налага да стигат до нея, тъй като търсят медицинска помощ, когато бъбреците им са загубили голяма част  от функцията си. Ако заболяването се открие по-рано и се назначи навременно лечение, диализата може да бъде отложена с  години. В момента в Европа разходите за диализа са по-високи от разходите за лечение на рак и диабет, които са много по-следени болести. Високият брой пациенти на диализа изисква много по-високи разходи, а очакванията са тези разходи да нараснат с 23% до 2040 година в световен мащаб.

Какви са негативни въздействия върху пациентите?

Заради късната диагноза пациентите имат влошено качество на живот, свързано с умора, безсъние, емоционален стрес, психични и сексуални разстройства, дискомфорт, болка. Негативните последствия се отнасят и до техните семейства, както и до финансовото им състояние. Предвид този голям ефект от болестта, ползите от откриването ѝ са подобрение на качеството на живот, забавяне на прогресията, отлагане на диализата. Ако хроничното бъбречно заболяване се открие рано, пациентите могат да бъдат посъветвани какви промени да предприемат в начина си на живот. Тук говорим за диета, физическа активност, съвременно лечение, които да забавят болестта.

Споделете някоя добра практика от страните, в които има ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване

Миналата година звеното за проучвания на „Economist” направи анализ, от който научихме, че Румъния има целенасочен и дългосрочен подход към болестта. В Румъния хроничното бъбречно заболяване официално е прието за незаразна болест с голямо бреме за здравната система. Болестта е добавена в тяхната национална здравна стратегия 2030 година, което е наложило скрининг на общата популация веднъж годишно, а на хората с диабет и сърдечносъдови заболявания – четири пъти годишно. Румъния също така е започнала национална информационна кампания, която цели да повиши осведомеността на пациентите, на общопрактикуващите лекари и на политиците за рисковите фактори и ползите от ранното откриване на заболяването.

А какви регулации трябва да се въведат, за да се приоритизира хроничното бъбречно заболяването в България?

Това, което е направено в Румъния чрез добавянето на болестта в здравната им стратегия и изискването за целенасочен скрининг, е да се включва първичната помощ чрез осигуряване на необходимите механизми за общопрактикуващите лекари. Те са осигурили и реимбурсиране на тези тестове както за здравноосигурени, така и неосигурени пациенти.

Какво може да се направи при нас?

Основните препоръки от името на Глобалния пациентски алианс за бъбречно здраве не само за България, но и за всички страни, които искат да се справят с болестта, са за провеждане на целенасочен скрининг за общата популация, но най-вече за хората в риск като тези с диабет, високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. При тях съветите са да бъдат изследвани 4 пъти годишно креатинин и албумин в урината и при стойности над референтните пациентите да бъдат консултирани с нефролог.

Усилията за ранна диагностика си струват, тъй като така ще бъдат спестени ресурси от чести хоспитализации, от скъпоструващи терапии като диализа, както и ресурси от въздействието върху околната среда, тъй като диализата има изключително негативно въздействие. Призоваваме и да се обърне внимание на осведомеността на пациентите, на лекарите и на политиците – тоест, да се стартира национална информационна кампания. Нашият призив е да има стратегически подход за подкрепа на пациентите в дългосрочен план след поставена диагноза. Те трябва да бъдат посъветвани какво да променят в начина си на живот, каква диета да започнат, да им се назначи правилното лечение в ранен етап. За да бъдем полезни за хората, е добре да се знае, че всеки, който има високо кръвно налягане, диабет, сърдечносъдово заболяване или затлъстяване, е в риск да развие хронично бъбречно заболяване. При една немалка част от тях болестта вече е в ход, но те не го знаят. Ако вземем трима души с диабет, един от тях вече има хронично бъбречно заболяване, но не знае това. Затова призивът към тези хора е да обръщат внимание на своето бъбречно здраве. Когато те отиват при общопрактикуващия лекар, да поискат изследване на креатинин и албуминурия. Това изследване може да покаже в кой етап от развитие на заболяването се намира пациентът. При необходимост да бъде консултиран с нефролог, който може да постави диагнозата и да назначи лечение. Терапията, приложена навреме, може да забави прогресията на заболяването, да отложи диализата с години и да намали риска от смърт.

А как може да се промени глобалната картина?

Тя може да се промени чрез обединяване на всички участници в този диалог. Глобалният пациентски алианс за бъбречно здраве е сдружение от над 20 организации по целия свят – Европа, Африка, Азия, Австралия, Америка. Искаме с това обединяване да създадем по-голяма гласност и по-голяма осведоменост за ефектите на заболяването и ползите от ранното му откриване. Работим много активно и със Световната здравна организация, с която гледаме напред към едни глобални политики и препоръки в сферата на хроничното бъбречно заболяване. Надяваме се това да доведе до адаптиране на националния подход към болестта във всички държави, включително и в България.

Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве, моля, обърнете се към своя лекар. Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България. BG-8714/03.2024