Напрежението между Алжир и Мароко в последно време не спира да се повишава. Отношенията и газовите доставки между тях бяха прекъснати, а въоръжена групировка, тясно свързана с конфликта, обяви, че подновява въоръжената си борба. Всичко това повдига въпроса докъде може да стигне противопоставянето и дали не е възможно да се стигне до горещ конфликт между двете страни.

През последната малко повече от година регионът, в който се намират двете държави, трайно се оформи като нова гореща точка на световната карта.

Най-новото изостряне на напрежението настъпи само преди дни, когато алжирското президентство обяви, че трима невинни алжирски граждани са били убити при марокански обстрел по границата на спорния регион Западна Сахара с Мавритания.
"Няколко фактора сочат, че в това убийство са замесени мароканските окупационни сили", заяви президентството и добави, че това няма да остане "безнаказано".

Няколко дни преди това Алжир обяви, че спира газовите доставки за Мароко. Това решение обаче не засегна само Мароко, но и Испания, тъй като по газопровода, по който бе спряно подаването на газ, тече синьо гориво и за иберийската държава. Алжирският газ заема значителен дял от испанския пазар, което наложи Мадрид да обмисли алтернативни варианти за компенсация на загубените количества през Франция.

Алжир доставя газ на Испания и по втори газопровод, който не е засегнат от спирането и даде уверения, че при нужда може да компенсира липсите чрез доставки с кораби, но експерти изразиха скептицизъм към този вариант заради възможното оскъпяване на газа.

Преди това през август Алжир и Мароко на практика затвърдиха разрива си, след като Алжир обяви, че прекъсва дипломатическите отношения. Впоследствие Алжир затвори границата си с Мароко, както и въздушното си пространство за марокански самолети. Рабат тогава определи действията на Алжир като абсурдни и почиващи на неверни твърдения.

Основната причина за целия този развой на събитията е подкрепата на Алжир за независимостта на Западна Сахара. По-голямата част от тази област е под контрола на Мароко, а останалата част съществува като частично признато държавно образувание под контрола на групировката Фронт Полисарио и граничи още с Мавритания и Алжир.

Фронтът Полисарио е организация, бореща се за изцяло независима Западна Сахара. Групировката започва въоръжената си борба първо срещу испанското колониално управление, а след това повежда такава и срещу Мароко и Мавритания.

След оттеглянето на Испания през 1975 г. като колониална владетелка Западна Сахара е поделена между Мароко и Мавритания, а след оттеглянето на Мавритания единственият враг на групировката остава Мароко, тъй като Рабат претендира за целия регион и дори в един момент го превзема изцяло.

Сегашното статукво датира от 1991 г. след постигнато под егидата на ООН споразумение за прекратяване на огъня.

През септември миналата година Фронтът Полисарио обяви, че прекратява 30-годишното примирие с Мароко.

"Най-голяма е опасността от погрешна преценка (на ситуацията)", каза пред "Файненшъл таймс" Рикардо Фабиани, директор на отдела за Северна Африка на неправителствената организация "Международна кризисна група". "Макар нито Мароко, нито Алжир да има интерес от започване на война, остава опасността напрежението да излезе извън контрол, ако някоя от двете страни стигне твърде далеч. Такава погрешна преценка може да предизвика военно изостряне в Западна Сахара или преки сблъсъци между двете страни по общата им граница например".

Към взривоопасната смес от фактори се прибавя и подкрепата на Мароко за движение за автономия на алжирския регион Кабилия, намиращ се по крайбрежието на Средиземно море, както и за "Хирак", алжирско протестно движение, което от години организира демонстрации в Алжир в израз на недоволство от ситуацията в страната.

Според анализатори обаче има и още един фактор и това е нормализирането на отношенията между Мароко и Израел: в замяна на нормализирането САЩ признаха претенциите на Мароко за суверенитет над Западна Сахара; Алжир, от своя страна, подкрепя каузата на палестинците в конфликта им с Израел и обвинява Рабат, че след нормализацията е използвал израелски технологии, за да шпионира алжирски официални лица, което Мароко отрича.

"Алжир иска да се профилира като един от малкото арабски играчи, които все още са на страната на палестинците и не участват в усилията за нормализиране на израелско-арабските отношения", заяви германският политиолог Изабел Веренфелс пред "Дойче веле".

Според анализатори американската подкрепа за Мароко по западносахарския въпрос е поощрила Рабат да преследва по-настъпателна външна политика, за да накара международната общност изцяло да признае мароканския суверенитет над Западна Сахара.

По мнение на Фабиани от Международната кризисна група американската подкрепа и нормализацията на отношенията с Израел са променили динамиката в мароканско-алжирските отношения.

"При наличието на споразумението за нормализация сега Мароко има достъп до израелски технологии като дронове", каза той. "Алжир се страхува, че това ще промени баланса на силите".

Алжир извика „за консултации“ посланика си в Мароко

Именно заради всичко това специалният пратеник на ООН за Западна Сахара Стафан де Мистура спешно се опитва да постигне уреждане на въпроса с размирния регион. Това според плана на ООН следва да стане чрез произвеждане на референдум сред местните жители на региона, на който те да определят бъдещето му.

Както отбеляза френското издание "Журнал дю диманш" за дейността на Де Мистура, той ще се опита да направи така, че решение да бъде постигнато възможно най-скоро, преди войната на думи и газ да е прераснала в открит конфликт.

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук