В Световния ден за борба с рака разговаряме с доц. Чилингирова, ръководител на комплексния онкологичния център в ,Сърце и Мозък‘ Плевен – единственият български член на европейската организация на онкоинститутите.
Доц. д-р Наталия Чилингирова е един от водещите онколози в България. Тя и екипът й прилагат последните научни постижения в лечението на пациенти от цялата страна. Завършва МУ София, продължава професионалния си път в СБАЛ по онкология в София, където специализира медицинска онкология и работи като асистент. Защитава научна дисертация в областта на лечението на карцинома на белия дроб, като разработва нови подходи за индивидуализиране на лечението му с акцент върху генетичните аспекти. Специализира в Швейцария и Австрия, преминава успешно редица международни обучения и повишава квалификацията си в едни от най-реномираните световни научни центрове като MSKCC в САЩ. Член е на български и международни научни дружества – ESMO, ASCO и др. Автор е на над 50 научни труда в български и международни сборници и списания.
- Доц. Чилингирова, какво показват последните данни на Световната здравна организация за онкологичните заболявания?
- Всяка година почти 20 млн. души чуват тежката диагноза, а около 9,7 млн. умират от болестта. Важно е да се знае обаче, че около 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез избягване на рискови фактори и прилагане на доказано работещи стратегии за превенция. Разпространението и тежестта на тези заболявания могат да бъдат намалени и чрез ранно откриване на новите случаи и своевременно терапевтично поведение. Много видове рак имат голям шанс за излекуване, ако бъдат диагностицирани навреме и лекувани адекватно.
През 2020 г. 2,7 млн. души са диагностицирани с рак в Европейския съюз, а 1,3 млн. души са починали от това заболяване. Очаква се смъртността от онкологични заболявания в Европа да се повиши с повече от 24% към 2035 г. Данните и за България следват тези тенденции като прави впечатление, че по-голямата част от заболяванията се диагностицират в напреднал стадий.
Но отвъд статистиката, всеки пациент е преди всичко човек, със своята собствена съдба. Мисията на онколога е да бъде заедно със своите пациенти по време на целия процес – заедно да изберат най-добрата стратегия за лечение и да постигнат най-доброто възможно качество на живот.
- Каква е ситуацията в България?
- До голяма степен България следва световните тенденции при заболяемостта и смъртността, белодробният карцином е най-често диагностицираното злокачествено заболяване при мъжете, а карциномът на гърдата – при жените. За съжаление обаче, голяма част от онкологичните заболявания се диагностицират в напреднал стадий. Проблем остава липсата на дългосрочно заложени национални политики по отношение на скрининга и превенцията, а с това и невъзможността за ранно диагностициране на повечето онкологични заболявания. Появата на симптоми в общия случай говори за напреднал стадий на заболяването, затова е важно да посещаваме лекар и да извършаме ежегодни профилактични прегледи.
- Само преди дни приключи международна научна конференция, свързана с иновациите в онкологията. Разкажете ни повече.
- Акцентът в нея падна върху мултидисциплинарния подход и комуникацията. Впечатлена съм от оживените дискусии и пълните зали с медицински специалисти, защото вярвам, че точно там се раждат решенията и великите идеи. Участие взеха колеги от България и чужбина, от различни специалности, но обединени около каузата за борбата с рака. А ключът към успеха е екипният подход. Централно място в дискусиите заеха новите възможности на медицината и фармацията в борбата с болестта, възможностите на изкуствения интелект като допълнителен инструмент в помощ на диагнозата за лечение.
Коментирахме новите терапевтични възможности в лечението на белодробния карцином. Акцентирахме върху ключовата роля на генетиката в съвременната диагностика и лечение, обсъдихме новите терапевтични възможности в лечението на меланома, обърнахме внимание на важната роля на скрининга и профилактиката с фокус върху карцинома на маточната шийка. Показахме иновациите в хирургичните подходи –робот-асистираната хирургия, изнесохме собствени данни и анализи от клиничната практика. Накратко – гмурнахме се в безкрая от съвременни възможности за диагностика и лечение, с поглед към бъдещето в медицината.
- Какви са изводите и какви са целите ви оттук нататък за борба с рака?
- Науката върви напред, а с нея и борбата с онкологичните заболявания. Ако мога да обобщя, бих казала, че успехите ни във войната с това заболяване се базират на неуморна екипна работа и иновации на всеки един етап от диагнозата през лечението и проследяването на пациента.
Логично е в ерата на прецизната медицина и иновациите в онкологията да поставим акцент върху модерните възможности за превенцията и скрининг, за да постигнем позитивна промяна на мрачните статистики. Ранното откриване налага въвеждането на дигитални технологии и платформи, телемедицина в реалната клинична практика. А целта е да се предложи адекватен скрининг на таргетните популации (пациенти с сповишен риск от заболяване), например за карцином на гърдата, маточната шийка, белия дроб, колоректалния карцином и др. Такива програми вече се провеждат в редица други държави на национално ниво.
Друга изключително важна предпоставка за отличен терапевтичен отговор и постигане на добри дългосрочни резултати е наличието на комплексни онкологични центрове, където всяка стъпка от диагнозата през лечението и проследяването на пациента след това, се случва на едно място, без да се налага той и близките му да се лутат между отделни институции в толкова тежък момент.
‚Сърце и Мозък‘ е пример за това. Вече близо пет години комплексният онкологичен център прилага съвременен, мултидисциплинарен и високотехнологичен подход на световно ниво – на едно място. Неслучайно, ние сме eдинствения пълноправен и първият български член на най-голяма мрежа от онкологични центръве и институции в Европа (OECI).
В каре: Комплексният онкологичен център на ,Сърце и Мозък’ e първият в страната, покрил високите критерии за членство в OECI, каето дава възможност за сътрудничество с водещи институти, провеждане на основни, транслационни и клинични изследвания. Там е сформиран първият в страната кардиоонкологичен екип, чиято роля е особено важна при пациенти със сърдечносъдови заболявания или със сърдечносъдова токсичност от проведената онкологична или онкохематологична терапия. Без това сътрудичество между онколози, кардиолози и клинични хематолози, тези пациенти не биха могли да започнат противотуморна терапия.
На снимката: Все повече пациенти с мозъчни тумори постъпват в ,Сърце и Мозък’ за лечение с Гама нож, вместо да се налага да провеждат същото лечение в чужбина. Единствено в ,Сърце и Мозък’ се прилага сентинелна биопсия на аксиларни лимфни възли (при карцином на млечната жлеза). Комплексният онкологичен център предлага още таргетно и персонализирано лечение, еднопортални робот-асистирани, минимално инвазивни резекции на бял дроб, роботизирана онкогинекология с оперативна система da Vinci, генетични изследвания и консултации.
- Какво още трябва да се направи по отношение на профилактиката?
- Профилактиката и скринингът са разковничето в борбата с онкологичните заболявания – предвид основните рискови фактори за рак, бихме могли до голяма степен да ги предотвратим или избягваме. Например, тютюнопушенето ясно се асоциира с белодробния карцином, т.е. намаляването му и спирането му биха намалили риска от развитие на този рак. Редовните прегледи и ваксинацията биха намалили заболяемостта от карцином на маточната шийка. Срещу човешкия папилома вирус, част от чиито субтипове причиняват рак на маточната шийка, има ваксини, които са достъпни в България и могат да се приложат. Преди всичко отговорността за здравето е въпрос на личен избор.
Част от процеса е повишаването на обществената осведоменост, социалната ангажираност и предоставянето на релевантна, достъпна и вярна медицинска информация.
На снимката: Доц. Н. Чилингирова открива третата научна конференция с международно участие: „Ерата на иновациите в онкологията“
