„Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.“ е изложба на Държавна агенция „Архиви“, която с над 120 снимки и оригинални артефакти проследява промяната в облеклото и аксесоарите в едни от най-интересните отрязъци от новата българска история.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани малаков. С малаков е облечена майката на Найчо Цанов, Катинка, на снимка от 1852 г. – най-старата фотография в изложбата.
До войните за национално обединение (1912–1918 г.) се носят богато украсени шапки, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.
Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, което стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика“, по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова.
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Много от разискваните проблеми звучат съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата „Женското тяло и модата на тънката линия“ громи прекалено слабото тяло, „т.е. прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“, които според него не почиват върху “здравите биологични основи на природните изисквания“.
Модата от периода е близко и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.
Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на „буржоазна“ елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит.
Изложбата показва само малка част от доказателствата за ролята на модата като естетически катализатор на българското общество по пътя на европейското му израстване, които Държавна агенция „Архиви” пази в снимковия си трезор.
.jpg "Още един малък герой пое първата си глътка въздух във Варна")
