Врачанската публика бе щастлива на 9 февруари да чуе именития румънски цигулар Александру Томеску.

Той представи заедно със Симфониета Враца под диригенството на Христо Павлов  очаквания Концерт за цигулка и оркестър №2 от Сергей Прокофиев. 

Публиката се наслади още на музиката на Франц Шуберт - Симфония №5 в си бемол мажор D.485, изпълнена от врачанските симфоници.

Едно пиршество за любителите на класическата музика бе срещата с Александру Томеску. След концерта той бе любезен да даде интервю за слушателите на Дарик. 

„За първи път съм във Враца, разказа румънският цигулар.

Свирил съм във Варна, Плевен, естествено и в София , но за първи път съм във Враца. Очарован съм от топ-оркестъра, много добре подготвен и хората са много приятелски настроени. Музицирането с тях е истинско удоволствие.

- Какво е цигулката за вас ?

Ал.Томеску свири на Страдивариус, който му е закупен от Румънското правителство и е част от националното културно богатство на страната му. Не му е разрешено да я изнася извън Румъния, обяснява цигуларят.

Но всъщност въпросът ми не е за това какво богатство е да свириш на такъв инструмент. А гледайки го как я държи, как я използва, какво чувства, свирейки – искам да мисля, че е част от него, част от двете му ръце, които даряват публиката с неподправен възторг  и такова съвършенство от изпълнението му.

Всъщност Алена Чехова - първа цигулка на Симфониета Враца, ми превежда  подобен отговор: „Тя е част от мен, част от ръката ми. Цигулката е моят глас, който отправям към света!".

- Кое е най- трудното в професията Ви?

 - Да се подготвя за концерта- не само технически. Техниката е само началото.

Но и да предам това, което чувствам на публиката, музиката ми да намери  пътя към залата, към истинския смисъл на произведението.

- Кое е най-приятното в професията Ви?

"Много обичам планината, казва роденият в Букурещ виртоуоз.Това гостуване във Враца е шанс да видя и вашата планина. Утре  отивам горе, разказва с радост Томеску  и му проличава колко е щастлив.

Следващата седмица ще свиря Брух в Лос Анджелес, след това Брамс  с радиоркестъра".

Ей така, като на шега - дойде, свири и победи, а после ще лети за друг континент. Врачанската публика го извика на бис 4 пъти, беше във възторг от него.

- Откъде взимате тази енергия? – задавам му този въпрос, който съм си набелязала още в първите минути,  след като го чух и видях на сцената.

 - Енергията идва от публиката. Винаги съм готов да свиря. Дори да не се чувствам добре, дори нещо да се е променило за мен…На сцената ставам друг човек.

Готов съм да свиря за хората, дори ако съм спал недостатъчно, дори да  съм уморен. Защото много обичам да свиря!". 

Пожелаваме си до нови срещи със този знаменит музикант! И както каза диригент Христо Павлов: Ето как се сбъдна поговорката – Всяко зло за добро! Маестро Павлов имаше предвид, че за 24 ч. са намерили виртуозния цигулар, след като Лия Петрова претърпя контузия и не успя да дойде да свири във Враца.

Планината над Враца е снежна тези дни, гордият Балкан е неистово красив и дано  му е харесала разходката там, дано се е  забавлявал така, както ние се радвахме на неговите изпълнения.

Ето част от изпълнението на румънския виртуоз - чуйте в прикачения файл: 

Александру Томеску е определян за „най-известния съвременен румънски цигулар, за когото музиката няма граници, готов да изпълнява най-трудните партитури, единодушно оценен от публиката по целия свят“. Свири на цигулка "Страдивариус Elder Voicu"  от 1702 г., собственост на румънската държава и предоставена му през 2007г. по заслуги.

 Александру Томеску живее с музика и това се вижда във всичко, което прави. Кариерата му на цигулар се простира до най-отдалечените и важни места в света като Париж - Théâtre des Champs Elysees, Ню Йорк - Carnegie Hall, Токио - Metropolitan Arts Centre, под диригентската палка на прочутите Valery Gergiev, Kurt Masur, Christoph Eschenbach и др.

Завръща се и в Румъния, където се включва в организирането на национални класически музикални турнета. Подкрепя с изпълненията си редица благотворителни каузи като спиране на експлоатацията на горски площи, разрушаването на сгради от Националното наследство и др.