„Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен“. /от Първо послание на ап. Павел до коринтияните, 9 глава/

Този стих в унисон с провеждащите се в момента Олимпийски игри в Париж, избра пастор Живко Тончев за тема на рубриката си „Думи на надежда“ по Дарик Югоизток.

„Тук е направен добър паралел от физическото тяло към духовната сфера. За един атлет, според този текст, са важни дисциплина и самоконтрол. Състезателят тренира редовно преди състезание, спазва режим на хранене, ограничава се… Но тези качества са много полезни и извън материалната сфера. Себеконтрол върху нещата, които говорим, върху това над, което разсъждаваме и задържаме мислите си, овладяването на човешките страсти, когато общуваме с другите. Апостол Павел обаче говори и за една целеустременост. Цел, която надскача временните победи и тленните неща – христоподобие, духовно израстване до мярката на Господ Исус Христос. Това е свързано с промяна на характера ни, стремеж, който започва да се случва, чрез четене на Божието слово и изпълнение на истините от него“, коментира пастор Тончев.

Той дава за пример службата в полза на другите хора, поемане на отговорност, овладяванена първичните емоции, прошка, благодарност…

По думите му, всички тези практики помагат за духовното израстване и са от полза не само за нас самите, но и за тези, които са около нас.

„Друго, което намираме в този стих е постоянството. Знаем, че никой не отива на Олимпийските игри след няколко тренировки. Често става въпрос за упорит труд в продължение на години и вярност. Отново, ако погледнем към тези качества на атлета през призмата на посланието на апостол Павел, то постоянството трябва да е в мислите, думите, действията. Да сме последователни в четенето на Библията, в молитвата, в простителността, във вниманието към начина ни на общуване, в грижата към другите. Да ги вършим всеки ден. И друга важна част от този текст е – наградата. Ако на земята атлетите правят това за един тленен венец, то нашето отношение към Бога е важно и определящо за вечността. Също така тези духовни практики ни помагат да оставим една добра следа с живота си и тук на земята“, споделя още проповедникът.

Пастор Живко Тончев обаче не пропусна и темата, свързана с откриването на Олимпийските игри, което предизвика мощни реакции по целия свят.

Повече по тази тема, чуйте в звуковия файл от разговора на Никола Попов с пастор Живко Тончев: