„Какво казваш ти за себе си? Кой си и какво те определя? Тези въпроси постави в рубриката си „Думи на надежда“, пастор Живко Тончев. Темата е базирана на пасаж от първата глава на Евангелието от апостол Йоан, когато пратеници на фарисеите задават подобен въпрос на Йоан Кръстител.

„Тогава му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си? Той каза: Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа“, както каза пророк Исая“.

„Въпросът за нашата идентичност е съществен. Той влияе върху решенията ни, здравословното ни самочувствие и на взаимоотношенията ни. В този случай Йоан избра да види своята идентичност в това, което казва Божието слово за него. Днес, в 21 век, определящи идентичността ни могат да бъдат – пол, етнос, професия, постижения, титла, семейно положение или най-общо какви сме, от къде идваме, какво сме постигнали и какво правим в момента“, коментира пастор Тончев. Той обърна внимание, че често избираме да ни определят тези неща, с които се гордеем, а не тези, от които се срамуваме. По думите му обаче е важно, какво казва Библията за нашата истинска самоличност. В същата Първа глава на Евангелието Йоан 12 и 13 стих пише:

„А на онези, които приеха Исус, даде право да станат Божии чеда,  на тези, които вярват в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога“.

„Всъщност, важният въпрос за нашия живот и бъдеще е да си отговорим на този въпрос – дали сме Божии деца или не. В Библията четем за много, различни хора – едни от тях са били царе, други свещеници, или съдии… Апостол Павел например е бил високо образован и вероятно заможен, защото е получил частно образование. Бил е сред елита на обществото. Но той избира да се определи като Христов. Да приеме за нищо всички свои постижения и да се похвали с кръста, на който е разпнат Господ Исус Христос“, казва още пастор Живко Тончев. По думите му това, дали човек е дете на Бог, дали е приел Исус Христос за свой Господ и Спасител е същественото не само за временния му път, но и за вечността.

„Заедно с идентичността като Божии деца, вървят и много други определения като „деца на светлината, извадени от царството на тъмнината“, „хора, които Бог придоби“, „Божии народ“, „призвани да благославяме и да наследим благословения“, „солта на света“… Ако човек е приел Господ в живота си наследява мир в душата си и има надежда за бъдещето си“, казва още пастор Живко Тончев.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл: