"Видях геноцид в истинското му лице. Видях как малката ми сестричка, която е на 6, прекарва часове в скривалищата, не може да ходи на училище. Часове наред седят без интернет. Видях какво е да не можеш да се наспиш от постоянните сирени. Това не е просто тормоз, това е геноцид. Нямаше вода, нямаше ток. Ако успееш, можеш да се изкъпеш със студена вода. Да имаш вода е лукс".

Това разказа в предаването "Кой говори?" по Дарик радио активистът Анна Великова, чието семейство остава в Украйна, докато тя учи у нас и неуморно помага на украински бежанци. Тя сподели впечатленията си от посещението си в Украйна за празниците.

„Ние сме от Москва, съжалявам“: Руснаци и украинци съжителстват заедно в Бали

"Видях как майка ми, която е шеф на огромен родилен дом, вместо да се грижи за бебета, трябва да търси бензин за генераторите, иначе голяма част от тези бебета просто няма да оцелеят. Капацитетът е препълнен – поне три пъти повече пациенти, отколкото преди вълната", сподели още Анна.

Според нея проблемът на българското общество е, че битката тече не между доброто и злото, а между доброто и неутралитета. Тя заяви, че винаги трябва да бъдеш съпричастен към ужаса на другия, към трагедията на другия. По думите й хора сме не заради образованието и езиците, които владеем, а заради възможността да застанем на страната на доброто.

Белобрадова за пребитата украинка: Институциите са неподготвени, жените умират, а децата са жертви

"В България има безброй примери за патологично болни русофили, но има и хора, които застават на страната на доброто", категорична е Анна.

Тя разказа и за преживяването си в Софийския университет като студент по Международни отношения: "За съжаление, все още има преподаватели, които са патологично болни русофили. Трагичното е, че те обучават младото поколение - бъдещите дипломати. Как може да искаме от България ясна и конкретна позиция, като имаме хора, които активно оправдават Русия".

Подполковник захвърли униформата, за да стане маникюрист

Анна сподели и за скорошна случка в Украйна, която я е докоснала: "Освен баща ми, и братовчед ми и много мои приятели и съученици са на фронта или в териториалната отбрана. Един ден просто си стоях в парка и един младеж се загледа в мен. Когато се приближи, осъзнах, че това е един от моите съученици, с които сме били много близки, но войната толкова го е променила, че той е станал съвсем друг човек".

Според нея проблемът ще дойде след войната - как ще уреждаме мира, как ще уреждаме света, каква ще е новата система, къде ще е мястото на Русия. "Как тези хора ще носят тази национална отговорност за хиляди престъпления, извършени от тях. Най-трудният ден ще е денят на нашата победа, защото тогава всеки от нас ще осъзнае цената, която ние платихме, за да сме свободни. Много се надявам да доживея до тази победа", сподели Анна.

Украинка се омъжва за своя гей приятел преди фронта, за да го идентифицира, ако се наложи

Преди няколко дни поредната трагедия разтърси Украйна и света - атаката срещу жилищен блок в Днипро, отнела живота на десетки цивилни. 

"Това са обикновени хора и всеки българин, като сяда на масата, трябва да си дава сметка, че тези семейства, които загинаха, са били същите семейства, които по същия начин са закусвали, обядвали, ходили на работа и по никакъв начин не са очаквали руската ракета", коментира случая активистът.

Загинаха украинският вътрешен министър и неговият заместник

Анна изрази мнение и по една тема, за която се заговори в последните дни. Докато България защитаваше позиция на неутралитет, според "Ди Велт" Кирил Петков и Асен Василев са търсели начини да подпомагат Украйна чрез изнасяне на огромно количество оръжие и горива чрез посредници. Начинът, по който е представен този акт, е като "скритият план на България да спасява Украйна".

Ди Велт: Как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна

"Тук нещата са много нееднозначни – това, което ми направи впечатление, е че никога в публичното говорене в Украйна не изказваха остра критика към България и българското управление, за разлика от Унгария, например. При коментиране на българската позиция те се опитваха винаги да благодарят за помощта на украинските бежанци. Това винаги ми правеше впечатление. Във всяка една война има публична част и т. нар. конфиденциална част. Въпросът за военните доставки е нещо, което трябва да остане конфиденциално. Засега това, което говорят нашите управленци, е правилно", на мнение е Анна.

Според нея тези българи, които в момента са в Украйна, са доста по-щастливи, отколкото тези, които са в България.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм