В дните преди обзорното политическо предаване „Годината” на Дарик радио ще ви върнем към петте най-важни събития на отминаващата година. Едно от тях e българското участие в надпреварата за поста генерален секретар на ООН. Освен че беше съпроводен с интриги и обрати, този сюжет си осигури място в учебниците по дипломация.

Припомнят ви го Маргарита Колева и Елена Бейкова:

 

С участието си в надпреварата за генерален секретар на ООН България прикова вниманието на международната дипломация. Юнашки в края на състезанието българското правителство смени кандидата си.

През септември кабинетът оттегли подкрепата си от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която номинира в началото на феврурари, и издигна нов кандидат – зам.- председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Какво да се прави – балкански синдром. Бокова обаче остана в надпреварата. Така българските кандидати станаха двама. В крайна сметка постът спечели португалецът Антонио Гутериш, а България заслужи място в учебниците по дипломация като пример как не се прави.

Напрежението около българското участие в надпреварата за ръководител на ООН започна още в етапа на номинациите, че дори и преди това. Упорито се говореше, че България ще издигне Кристалина Георгиева, а не Ирина Бокова, чиято кандидатура беше определена с решение на правителството „Орешарски” още през юни 2014-та.

ООН даде ход на процедурата за избор на нов генерален секретар на 16 декември 2015 година, като председателите на Съвета за сигурност приканиха страните членки на световната организация да предложат възможно най-скоро кандидатите си. България обаче не бързаше и това изнерви някои политици. На 14 януари АБВ заплашиха, че ще напуснат управлението. Лидерът на партията Георги Първанов предупреди:

„Министерството на външните работи да не протака, да не шикалкави, а да придвижи незабавно писмото с номинацията на Ирина Бокова до ООН. Имаме информация, че някои от българските дипломати си позволяват да работят против тази кандидатура.”

Почти месец по-късно, на 9 февруари с неохота Външно министерство номинира Ирина Бокова, като съобщи решението си късно вечерта и подчерта, че номинацията е във връзка с решението на предишното правителство. Последва негативна медийна кампания срещу Бокова, а твърденията, че все пак Кристалина Георгиева ще е българският кандидат продължиха да циркулират и в българското, и в международното публично пространство.

Говореше се и друго - че следващият генерален секретар на ООН ще е жена от Източна Европа. За първи път в историята си световната организация проведе изслушванията на кандидатите публично. Ирина Бокова представи визията си за развитие на ООН на 12 април в централата на организацията в Ню Йорк. В първите четири тайни гласувания в Съвета за сигурност Бокова заемаше два пъти трета и два пъти пета позиция. Международни анализатори я определяха като фаворит за поста.

В началото на септември интригата Ирина Бокова-Кристалина Георгиева отново се разпали. Медиите оповестиха, че германският канцлер Ангела Меркел е лобирала за смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева в надпреварата за генерален секретар на ООН. Стигна се до словесен сблъсък и взаимни обвинения в лъжа между външните министерства на Русия и Германия.

На фона на този скандал зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов каза да очакваме новини. Тогава вече публично се заговори, че правителството готви смяна на българския кандидат. От опозицията започнаха да питат и предупреждават. Евродепутатът от БСП Илияна Йотова:

„Най-лошият сценарий е България да излезе с две номинации. За чия кандидатура се разиграва целият този цирк? България за чия кандидатура работи, какъв е залогът, какви са договорките, какви са задкулисните споразумения? Нека правителството да излезе и да каже!”

Е, премиерът Бойко Борисов излезе и каза. Ирина Бокова остава българският кандидат... до 26 септември.

„За съжаление нашият кандидат е трети, пети, седми, пети... След 26-ти, ако не е първа или втора, ще прецениме какво да направим.”

След петото гласуване, в което Ирина Бокова отстъпи с една позиция, нестандартният ход на българското правителство вече се очакваше. А в Брюксел коментарите бяха, че интригата с двете български номинации цели постът да бъде спечелен от кандидата на Португалия Антонио Гутериш. Журналистът от "Euractiv" Георги Готев пред „Дарик”.

„Доста португалски имена, включително това на бившия шеф на комисията Барозу, помагат на Кристалина с цел да стане катастрофа между двете български кандидатури и да спечели португалецът Гутериш. За това става въпрос. Ама колко трябва на премиера Борисов да разбере тези неща?”

На 28 септември интригата с българската номинация за поста в ООН най-накрая се разплете. Вярно на собствения си нрав, а не на правилата и практиката през годините при избор на генерален секретар, българското правителство номинира нов кандидат в лицето на Кристалина Георгиева. Като аргументи премиерът Бойко Борисов и външният министър Даниел Митов посочиха представянето на Ирина Бокова и качествата на Кристалина Георгиева.

Борисов: „Резултатът е с едно място надолу и ни изпреварват вече доста страни, включително жени.

Митов: „Оценили сме шансовете на сегашния кандидат като проблемни и даваме шанс на кандидат, който спред нас има по-големи шансове.”

Въпреки острите реакции българското правителство си повярва, Кристалина Георгиева още повече. В спешен порядък беше организирано изслушването й в ООН, където тя разпалено обясни, че може да бъде полезна. Стигнала почти до края на състезанието Ирина Бокова не се оттегли. Тя остана и за шестото важно гласуване на 5 октомври, на което за първи път членовете на Съвета за сигурност можеха да гласуват с цветни бюлетини:

„Не мога да скрия, че имам амбиция. Все пак винаги съм била първа сред жените кандидатки. Реалното състояние ще се види чак след пети, когато ще се въведат цветните бюлетини. Кофи Анан е избран след като седем пъти е имал цветни бюлетини.”

В навечерието на това важно гласуване България вече имаше двама кандидати, а в ООН все по-усилено се говореше за възможността Антонио Гутериш да спечели, като се изтъкваха различни аргументи. Сергей Орджоникидзе – зам.-генерален секретар на ООН в периода 2001 -2011 година:

„Разбира се Антонио Гутериш има политическа тежест. Но безусловно трябва да отчетем и факта, че Португалия е член на НАТО, а НАТО има своя дисциплина както във военната област, така и в политиката.”

Зам.-министърът на външните работи на Русия Генадий Гатилов:

„Ако акцентираме на това, че Гутериш е от НАТО и затова ние задължително трябва да бъдем против него, същото можем да кажем и за някои други кандидати от Източна Европа. Редица държави акцентират върху това, че следващият генерален секретар на ООН непременно трябва да е жена. Ние считаме, че не е задължително това да е основният критерий. На преден план трябва да поставим политическите качества, надежността и професионализмът”

Шестото гласуване се оказа последно. На него бе определен новият генерален секретар на ООН. Той не е жена и не е от Източна Европа. Поста спечели претендентът на Португалия Антонио Гутериш. 

Като никоя друга страна България игра с двама кандидати и надигра себе си. Без помощта на българското правителство Ирина Бокова се изкачи с две места нагоре и зае четвърто място в „крайното класиране”. Новият официален кандидат на българското правителство Кристалина Георгиева зае едва осма позиция.

Стореното от българското правителство получи отзвук и в чужбина. Постоянният сътрудник на Европейския съвет по международни отношения Ричард Гоуън заяви, че в следващите години дипломатическите школи ще използват българския пример за участие в състезанието за генерален секретар на ООН, за да обясняват на студентите как не трябва да се упражнява мултилатерализъм, тоест как една държава да не прави другиму услуга.

 

Дали в учебниците по дипломация ще попадне и изтъргуваният от българското правителство мандат за непостоянен член на Съвета на сигурност в ООН през 2018-та, отлагайки го за 2038-ма, срещу невъзможната по същество подкрепа на Полша за българската кандидатура за генерален секретар, предстои да научим.