Тази вечер от 19 ч. Симфониета Враца ще зарадва почитателите си във Враца с три произведения, едно от които  има световна премиера. Диригент маестро Христо Павлов, а ето какво има в програмата:
Г. Андреев – „Край реката“ за кавал, обой и орк.;
А. Аврамов – „Зад библиотеката на кантора Бах“;
С. Прокофиев – Симфония-концертанте за виолончело и оркeстър в ми минор, оп. 125;

Христо Павлов коментира, че този концерт има своя привилигерована публика - врачанската, която следи с интерес музикалния сезон на оркестъра. Тазвечершната програма ще бъде изпълнена утре - 16 юни, в рамките на Софийски музикални седмици. Врачани ще имат възможността първи да чуят произведенията на А.Аврамов

Композиторът А.Аврамов само преди броени седмици завършва окончателно творбата си. За създаването на „Зад библиотеката на кантора Бах“ Аврамов е повлиян от няколко неща - негов сън, мислите, които е породил в него филмът „Интерстелар“, както и един разговор между него и професор Иван Ланджев за квантовата физика.

Ето повече  за композитора Асен Аврамов: Композиторът Асен Аврамов произхожда от музикално-артистична фамилия с дългогодишна история.

В семейството му има музиканти, художници, композитори,
музикално-инструментални и вокално-оперни педагози. По традиция започва музи-
калното си образование с пиано на 5-годишна възраст. Завършва СМУ „Любомир
Пипков“. Висшето си образование получава в Националната музикална академия
„Проф. Панчо Владигеров“, където завършва в класа по ударни инструменти на
проф. д-р Добри Палиев през 1988 г. От 1986 до 1989 г. е бил член на перкусио-
нен ансамбъл „Полиритмия“.

Извън обучението си по ударни инструменти е изуча-
вал композиция, дирижиране и пеене. От най-ранна възраст композира музика – в
началото предимно клавирна и за малки камерни състави. Проявява голям интерес
към съвременната музикално-експериментална, електро и електро-акустична музика.
Работи главно в областта на сценичната музика. Реализирал е театрални проекти с
най-добрите български театрални режисьори и екипи, поставял е в почти всички бъл-
гарски професионални театри. Работил е с редица изявени български хореографи.
Работил е и в редица театри извън България като: Националния театър на Румъ-
ния – Букурещ, Националния театър на Словакия – Братислава, Държавен театър на
Турция в гр. Измир и др. Асен Аврамов е един от основателите на театрален колеж
„Любен Гройс“. Гост-лектор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и НБУ. Води и различни
ателиета. Автор на над 250 партитури за театър, 3 балета, 30 филма, 50 аудио/радио
проекти, както и различни композиции за концертната сцена.

За работата си е отличен с 25 номинации за ралични национални награди. Носител е на 15 награди за театрална музика, „Златен век“ – звезда на Министерството на културата на България, отличия за принос в изкуството и културата.

За творбата си „Зад библиотеката на кантора Бах“ Асен Аврамов казва: "Практиката ми на композитор е да нахвърлям различни идеи, звукосъчетания, музикални теми и мотиви като скици.„Зад библиотеката“ носи сигнатурата скица 171121, което е всъщност датата на
скициране.

Страхувам се, че опитът ми да опиша това произведение ще е по-скоро
поетичен. В съня си прониквам вътре в органa, на който е свирил Бах в църквата
„Св.Тома“ в Лайпциг (Thomaskirche). Оказва се, че вместо тръбите на органа в дъл-
бочина е разположена огромна библиотека – тайната библиотека на кантора Бах.
Ред след ред се следват лавиците на тази библиотека. Проникването през всички
тези хоризонтално разположени етажи на музикалното изкуство и богословието в
съня ми беше физическо усещане за преминаване през нотни знаци, паузи и празни
отрязъци от ръкописи. Разсъждавах върху сюрреалистичната идея за музикален
свят , в който квазичастиците изграждат музикалния образ на звуковата Вселе-
ната подобно на Сътворената физическа Вселена. Композицията не наподобява,
или поне в много редки моменти напомня, музикалния стил и характер на Баховата
музика. Макар в нея да са втъкани фрагменти, линии и мотиви от произведения
на Бах, те остават незабележими за ухото на слушателя. Те остават мета-ма-
терия в цялото произведение. В този смисъл „Зад библиотеката…“ е по-скоро
изобразяване на преминаванията през библиотечните етажи и пластове нотни
знаци.“ Изпълнението на творбата е световна премиера.

Асен Аврамов: „Зад библиотеката на кантора Бах“
Композиторът Асен Аврамов произхожда от музикално-артистична фамилия с
дългогодишна история. В семейството му има музиканти, художници, композитори,
музикално-инструментални и вокално-оперни педагози. По традиция започва музи-
калното си образование с пиано на 5-годишна възраст. Завършва СМУ „Любомир
Пипков“. Висшето си образование получава в Националната музикална академия
„Проф. Панчо Владигеров“, където завършва в класа по ударни инструменти на
проф. д-р Добри Палиев през 1988 г. От 1986 до 1989 г. е бил член на перкусио-
нен ансамбъл „Полиритмия“. Извън обучението си по ударни инструменти е изуча-
вал композиция, дирижиране и пеене. От най-ранна възраст композира музика – в
началото предимно клавирна и за малки камерни състави. Проявява голям интерес
към съвременната музикално-експериментална, електро и електро-акустична музика.
Работи главно в областта на сценичната музика. Реализирал е театрални проекти с
най-добрите български театрални режисьори и екипи, поставял е в почти всички бъл-
гарски професионални театри. Работил е с редица изявени български хореографи.
Работил е и в редица театри извън България като: Националния театър на Румъ-
ния – Букурещ, Националния театър на Словакия – Братислава, Държавен театър на
Турция в гр. Измир и др. Асен Аврамов е един от основателите на театрален колеж
„Любен Гройс“. Гост-лектор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и НБУ. Води и различни
ателиета. Автор на над 250 партитури за театър, 3 балета, 30 филма, 50 аудио/радио
проекти, както и различни композиции за концертната сцена. За работата си е отличен
с 25 номинации за ралични национални награди. Носител е на 15 награди за театрал-
на музика, „Златен век“ – звезда на Министерството на културата на България, отли-
чия за принос в изкуството и културата. За творбата си „Зад библиотеката на кантора
Бах“ Асен Аврамов казва: „Произведението е резултат от няколко събития – мой
сън, мислите, които породи в мен филмът „Интерстелар“ и един разговор с про-
фесор Иван Ланджев за квантовата физика. Практиката ми на композитор е да
нахвърлям различни идеи, звукосъчетания, музикални теми и мотиви като скици.
„Зад библиотеката“ носи сигнатурата скица 171121, което е всъщност датата на
скициране. Страхувам се, че опитът ми да опиша това произведение ще е по-скоро
поетичен. В съня си прониквам вътре в органa, на който е свирил Бах в църквата
„Св.Тома“ в Лайпциг (Thomaskirche). Оказва се, че вместо тръбите на органа в дъл-
бочина е разположена огромна библиотека – тайната библиотека на кантора Бах.
Ред след ред се следват лавиците на тази библиотека. Проникването през всички
тези хоризонтално разположени етажи на музикалното изкуство и богословието в
съня ми беше физическо усещане за преминаване през нотни знаци, паузи и празни
отрязъци от ръкописи. Разсъждавах върху сюрреалистичната идея за музикален
свят , в който квазичастиците изграждат музикалния образ на звуковата Вселе-
ната подобно на Сътворената физическа Вселена. Композицията не наподобява,
или поне в много редки моменти напомня, музикалния стил и характер на Баховата
музика. Макар в нея да са втъкани фрагменти, линии и мотиви от произведения
на Бах, те остават незабележими за ухото на слушателя. Те остават мета-ма-
терия в цялото произведение. В този смисъл „Зад библиотеката…“ е по-скоро
изобразяване на преминаванията през библиотечните етажи и пластове нотни
знаци.“ Изпълнението на творбата е световна премиера.

Преди лятото Симфониета Враца има още два концерта  - чуйте повече за тях от диригента Христо Павлов - в прикачения звуков файл:

Припомням - началото на концерта е тази вечер от 19 ч. в Градската концертна зала на Враца.

На на 16 юни врачанските симфоници ще гостуват в София, в зала „България", в рамките на 54-то издание на Международния фестивал „Софийски музикални седмици". Там те ще изсвирят, освен трите произведения от последния концерт във Враца, и „Концерт за пиано и оркестър“ от Лазар Николов.