Предвижда се до 2050 година в България да има хранилище за съхранение на високорадиоактивни ядрени отпадъци. Засега обаче няма избрана локация къде да се намира то.
В изследване на Съвета за икономически анализи към Министерският съвет се посочва, че изграждането на подобно съоръжение може да предизвика съпротива на хората в съответния район. Затова се предлагат различни икономически стимули като данъчни облекчения и инвестиции в инфраструктурата.
"В момента съхранението на ядрените радиоактивните отпадъци е на временен принцип с мониторинг, което не е оптимално нито от икономическа страна, нито от гледна точка на риска за населението. Оптимално съхранение може да се предложи от специални запечатани галерии дълбоко в земната кора и в много страни има национални програми за създаването на такива хранилища." Това заяви Петьо Бонев, един от авторите на анализа на Съвета за икономически анализи, посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, който беше представен в Министерския съвет.
Специалното съхранение на високоактивните отпадъци изисква дълбоко геоложко хранилище - галерии на 400-600 метра под повърхността, които се пълнят с високоактивни отпадъци в специални контейнери, а след запълването им тези галерии се запечатват, добави Бонев като уточни, че те не трябва да се изграждат в сеизмично активни райони.
Изследването на Съвета за икономически анализи е насочено към проучване как биха реагирали хората в България при евентуални планове за строеж на постоянно хранилище в техния регион и могат ли икономически стимули като данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата и подобряване на условията в местния работен пазар да доведат до приемането на такъв проект от обществото. Целият доклад е публикуван на сайта на Съвета за икономически анализи.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
