Враца отдаде почит на жертвите от бомбардировката над града през 1944 година

В храм „Свето Възнесение“ се състоя възпоменателна панихида в памет на загиналите, отслужена от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий в съслужение с духовници.

По време на богослужението бяха прочетени имената на 124-те невинни жертви на трагичните събития.

След края на ритуала бяха поднесени цветя пред Мемориала на загиналите врачани във Втората световна война и жертвите от въздушните бомбардировки над Враца – знак на признателност и преклонение пред паметта им.

На 24 януари, преди 82 години, 300 бомбардировачи от 15-та въздушна армия на САЩ планират да нанесат удар над София, но поради гъстата мъгла изсипват товара си над Враца, Кунино, Беглеж и други населени места в Северна България. 84 са самолетите, които удрят Враца.

От бомбардировката загиват 124 човека, а 250 са ранени. Над 200 са разрушените къщи, повредени са над 800 сгради и над 180 са полуразрушените.

Този ден се оказва фатален поради гъстата мъгла, която спасява София, но обрича Враца.

Първоначалният план на съюзническата авиация е бил удар по столицата или по железопътния възел в Мездра (стратегически обект за прекъсване на доставките).

Вместо военни обекти, 84 бомбардировача B-17 и B-24 „Либърейтър“ изсипват товара си върху жилищни квартали и центъра на Враца.

Най-шокиращо е поведението на изтребителите, които се снижават за т.нар. strafing (обстрел с бордови картечници) по бягащите цивилни. Това действие често се разглежда от историците като военно престъпление, тъй като няма стратегическа обосновка, освен всяване на терор.

Разрушаването на читалище „Развитие“ и църквата „Св. св. Константин и Елена“ е удар не само по инфраструктурата, но и по духа на града. Читалищата в България винаги са били сърцето на общността, а тяхното унищожаване символизира опит за пречупване на морала.

Героизмът и защитата от картечница на Кулата на Мешчиите е легендарен момент от отбраната на града. Свалянето на тежък бомбардировач с обикновена картечница от такава позиция е изключителна рядкост и показва отчаяната съпротива на българите, въпреки огромното технологично и числено превъзходство на противника във въздуха.

Поклон пред паметта на загиналите врачани.